Като стигна до злокобното място, той най-напред отправи поглед към върха на кулата. Отнесе се с презрение към гилотината.
Той знаеше, че Симурден ще изпълни дълга си да присъствува на екзекуцията. Потърси го с очи на терасата. И го намери.
Симурден беше бледен и студен. Хората около него не чуваха дори дъха му.
Когато забеляза Говен, той дори не трепна.
Говен продължаваше да се приближава до ешафода.
Като вървеше, той гледаше Симурден и Симурден го гледаше. Симурден като че ли намери опора в този поглед.
Говен стигна до ешафода и се изкачи на площадката му. Офицерът, който командуваше гренадирите, го последва. Той откачи сабята си и я предаде на офицера, свали вратовръзката си и я предаде на палача.
Приличаше на видение. Никога не бе изглеждал по-хубав. Кестенявите му коси се развяваха от вятъра; по това време мъжете не стрижеха косите си. Бялата му шия изглеждаше като на жена, а героичният му и властен поглед беше като на архангел. На ешафода беше замечтан. Това място тук е също връх. Говен стоеше изправен, прекрасен и спокоен. Слънцето го обгръщаше като ореол.
Все пак трябваше да вържат осъдения. Палачът отиде при него с въже в ръка.
В този момент, като видяха, че младият им командир е толкова близо до ножа, войниците не можаха повече да се сдържат; сърцето на тези бойци избухна. Чу се нещо огромно — риданието на цяла армия. Изтръгна се вопъл: „Да се помилва! Да се помилва!“ Някои паднаха на колене; други хвърлиха пушките си и вдигнаха ръце към терасата, където беше Симурден. Един гренадир извика, като посочи гилотината:
— Приемат ли се заместници за това? Аз искам.
Всички повтаряха в изстъпление: „Да се помилва! Да се помилва!“ И лъвове да бяха чули това, биха се развълнували и изплашили, защото войнишките сълзи са страшни.
Палачът се спря, не знаейки какво да прави.
Тогава един отсечен и тих глас, който всички чуха, защото беше много зловещ, извика от върха на кулата:
— Да се изпълни законът!
Всички познаха неумолимия тон. Симурден беше казал думата си. Армията изтръпна.
Палачът престана да се двоуми. Той се доближи до осъдения с въжето в ръка.
— Чакайте — каза Говен.
Той се обърна към Симурден и с още незавързаната си дясна ръка му отправи прощален поздрав, а след това се остави да го вържат.
Когато бе завързан, той каза на палача:
— Извинете. Още една минутка.
И извика:
— Да живее Републиката!
Накараха го да легне върху дъската-люлка. Неговата очарователна и горда глава влезе в позорния нашийник. Палачът леко повдигна косите му, после натисна пружината; триъгълникът се откачи и се плъзна отначало бавно, после бързо; чу се ужасяващ трясък…
В същия миг се чу друг трясък. На трясъка на секирата отвърна пистолетен трясък. Симурден беше хванал един от пистолетите, които имаше в пояса си, и в момента, когато главата на Говен се търкулна в кошницата, прониза сърцето си с куршум. Струя кръв бликна от устата му, той падна мъртъв.
И тия две души, трагични сестри, отлетяха заедно, тъмната се вля в светлината на другата.