На върха на голямата мачта се виждаше флаг с лилия.
Двамата мъже в лодката мълчаха.
Триъгълната плитчина при рифа Минкие, отсечен подводен конус, заема по-голямо пространство, отколкото целият Джърси; морето я покрива; от най-високата част на рифа, която се подава над водата и при най-високите приливи, стърчат на североизток шест огромни скали, подредени в права линия, които изглеждат като някаква голяма стена, срутена тук-таме. Проливът между високата част на рифа и шестте скали е достъпен само за най-плоскодънни лодки. След този пролив морето е дълбоко.
Матросът, който се бе наел със спасяването на пътника, вкара лодката в пролива. По този начин рифът Минкие попадна между сражаващите се и лодката. Тя се провираше пъргаво в тесния канал, като избягваше подводните камъни отляво и отдясно; скалите над водата сега закриваха битката. Блясъкът на хоризонта и яростният трясък на оръдията все повече отслабваха с увеличаването на разстоянието; но от продължителността на детонациите можеше да се разбере, че корветата добре се съпротивлява и че иска да използува напълно своите седемдесет и един залпа.
Скоро лодката навлезе в свободни води, извън рифа, извън битката, извън обсега на гюллетата.
Малко по малко мракът над водата се разпръскваше, бляскавите петна в тъмните води се разширяваха, пяната се разбиваше в светли пръски, по гребена на вълните се плъзгаха светлини. Денят започваше.
Лодката се намираше вън от досегаемостта на неприятеля; но оставаше по-трудното. Тя беше спасена от картеча, но не и от потъване. Тази незабележима черупка плаваше в открито море, без палуба, без платно, без мачта, без компас, без други възможности освен греблата срещу океана и урагана — една прашинка, предоставена на милостта на гиганти.
И тогава, в този безкраен простор, в това усамотение, човекът, който седеше отпред, вдигна лицето си, осветено бледо от утрото, погледна втренчело човека, който седеше отзад, и му каза:
— Аз съм братът на този, когото разстреляха по ваша заповед.
Книга трета
Халмало
I
Словото е бог
Старецът бавно вдигна глава.
Човекът, който му говореше, беше на около тридесет години. По челото му имаше морски загар; очите му бяха странни; в невинните очи на селянин блестеше проницателният поглед на моряк. Той стискаше здраво греблата с двете си ръце. Имаше кротък вид.
На колана му се виждаха една кама, два пистолета и една броеница.
— Кой сте вие? — каза старецът.
— Нали ви казах.
— Какво искате от мене?
Човекът остави греблата, скръсти ръце и отвърна:
— Да ви убия.
— Както искате — каза старецът.
Човекът повиши глас:
— Пригответе се.
— За какво?
— Да умрете.
— Защо? — попита старецът.
Настъпи мълчание. Човекът като че ли за миг се затрудни от въпроса. Той подзе:
— Аз казах, че искам да ви убия.
— Аз пък питам защо.
В очите на матроса премина блясък.
— Защото вие убихте моя брат.
Старецът отвърна спокойно:
— Но най-напред аз му спасих живота.
— Това е истина. Вие най-напред го спасихте и после го убихте.
— Не аз го убих.
— А кой го уби?
— Грешката му.
Матросът гледаше стареца с широко отворени очи; после веждите му отново се свиха свирепо.
— Как се казвате? — попита старецът.
— Казвам се Халмало, но няма нужда да знаете името на този, който ще ви убие.
В този миг слънцето изгря. Един лъч падна върху лицето на матроса и силно освети дивашката му фигура. Старецът го разглеждаше внимателно.
Престрелката, която все още продължаваше, сега беше с прекъсвания и неравномерна като в агония. Гъст дим се стелеше над хоризонта. Лодката, недвижена от гребеца, вървеше напосоки.
Матросът хвана с дясната си ръка един от пистолетите на пояса си, а с лявата своята молитвена броеница.
Старецът се изправи.
— Вярваш ли в бога? — каза той.
— Отче наш, който си на небето — отвърна матросът.
И се прекръсти.
— Имаш ли майка?
— Да.
И втори път се прекръсти. После подзе:
— Казах вече. Давам ви една минута, ваша светлост.