Човекът продължи:
— Ние и двамата сме тук у дома си — вие в замъка, аз в шубрака.
— Да свършим. Действувайте. Предайте ме — каза маркизът.
Човекът продължи:
— Вие отивате в чифлика Ерб-ан-Пел, нали?
— Да.
— Не отивайте.
— Защо?
— Защото там са сините.
— Откога?
— От три дни.
— Жителите на чифлика и на махалата съпротивяваха ли се?
— Не. Отвориха им всички врати.
— А! — каза маркизът.
Човекът показа с пръст покрива на чифлика, който се виждаше далече над дърветата.
— Виждате ли покрива, господин маркиз?
— Да.
— Виждате ли какво има над него?
— Нещо, което се развява.
— Да.
— Знаме.
— Трицветно — каза човекът.
Това бе предметът, който вече бе привлякъл вниманието на маркиза, когато беше на върха на дюната.
— Тревога ли бият? — попита маркизът.
— Да.
— За какво?
— Сигурно за вас.
— Но не се чува.
— Вятърът пречи.
Човекът продължи:
— Видяхте ли си афиша?
— Да.
— Търсят ви.
И, като хвърли поглед към чифлика, добави:
— Там има половин батальон.
— Републиканци?
— Парижани.
— Е добре — каза маркизът. — Да вървим.
И той направи крачка към чифлика.
Човекът го хвана за ръката.
— Не ходете там.
— А къде искате да отида?
— У дома.
Маркизът изгледа просяка.
— Слушайте, господин маркиз, не е хубаво у мене, но е сигурно. Колибата е по-ниска от мазе. Подът е легло от водорасли, таванът е покрив от клони и трева. Елате. В чифлика ще бъдете разстрелян. При мене ще спите. Трябва да сте уморен; а утре сутринта сините ще тръгнат в поход и вие ще отидете където си искате.
Маркизът разглеждаше този човек.
— На коя страна сте вие впрочем? — попита маркизът. — Републиканец ли сте? Роялист ли сте?
— Аз съм бедняк.
— Нито роялист, нито републиканец?
— Не вярвам.
— За или против краля?
— Нямам време за такива работи.
— Какво мислите за това, което става?
— Нямам с какво да живея.
— Все пак идвате ми на помощ.
— Видях, че сте извън закона. Какво е това законът? Може ли човек да бъде извън? Не разбирам. Ами аз дали съм в закона? Или съм извън закона? Нищо не зная. Да умреш от глад — това значи ли да си в закона?
— Откога умирате от глад?
— От цял живот.
— И ще ме спасите?
— Да.
— Защото си казах: ето един още по-беден от мене; аз имам право да дишам, той няма.
— Вярно е. И ме спасявате?
— Разбира се. Сега сме братя, ваша светлост. Аз прося хляб, вие — живот. Ние сме двама просяци.
— Но знаете ли, че моята глава е оценена?
— Да.
— Откъде знаете?
— Прочетох афиша.
— Знаете да четете?
— Да. И да пиша. Защо трябва да бъда говедо?
— Тогава, щом знаете да четете и сте прочели афиша, вие знаете, че човекът, който ме предаде, ще спечели шестдесет хиляди франка?
— Зная.
— И то не в банкноти.
— Да, зная, в злато.
— Знаете ли, че шестдесет хиляди франка са цяло състояние?
— Да.
— И този, който ме предаде, ще забогатее?
— Е, ами после?
— Ще бъде богат.
— Точно това помислих. Щом ви видях, казах си: „Като си помисля, че някой, който предаде този човек, ще спечели шестдесет хиляди франка и ще забогатее! Я да побързаме да го скрием.“
Маркизът следваше бедняка.
Влязоха в един гъсталак. Там се намираше бърлогата на просяка. Един голям стар дъб беше приютил този човек при себе си в нещо като стая, издълбана под корените му и прикрита от клоните му. Беше тъмна, ниска, скрита, невидима. Имаше място за двама.
— Предвиждал съм, че може да имам гост — каза просякът.
Този вид землянки, срещани в Бретан по-често, отколкото се предполага, се нарича на селски език „карнишо“. Така казват и на скривалищата в дебелите стени.
В „карнишото“ има само няколко гърнета, одър от слама или от измита и изсушена морска трева, за завивка дебела черга от кълчища, лоени светилници и за кибрит сухи клечки, намазани със смола.
Те се наведоха, попълзяха малко, влязоха в землянката, в която големите корени на дървото образуваха причудливи прегради, и седнаха върху куп сухи морски водорасли, които бяха леглото. Отворът между два корена, през който влязоха и който служеше за врата, пропускаше някаква светлина. Нощта бе настъпила, но очите се приспособяват и дори в мрака намират светли петна. Отражение от лунната светлина смътно очертаваше входа. В един от ъглите имаше стомна с вода, питка от елда и кестени.