Положението ставаше сериозно за Говен. Това превръщане на халите в крепост беше неочаквано. Селяните бяха здраво съсредоточени там. Говен бе успял да ги изненада, но не и да ги разбие. Слязъл от коня си, стиснал сабя в скръстените си ръце, изправен пред светлината на факла, която осветяваше батареята му, той внимателно се взираше в мрака.
Така осветената му висока фигура се виждаше от хората зад барикадата. Беше прицелна точка, но той не мислеше за това.
От барикадата се сипеше дъжд от куршуми, които падаха около замисления Говен.
Обаче срещу всички тия пушки той имаше оръдия. Снарядът винаги има надмощие. Който притежава артилерия — побеждава. Неговата добре обслужвана батарея му осигуряваше превъзходство.
Изведнъж светкавица бликна от мрака на халите, чу се гръм като на мълния и едно гюлле проби къщата над главата на Говен.
Барикадата отвръщаше на оръдейната стрелба с оръдейна стрелба.
Какво ставаше там? Нещо ново. Сега и двете страни имаха артилерия.
Последва второ гюлле, което се заби в стената, съвсем близо до Говен. Трето гюлле свали на земята шапката му.
Гюллетата бяха еднокалибрени. Стреляше се с шестнадесеткалибрено оръдие.
— По вас стрелят, командире — извикаха артилеристите.
И те загасиха факлата. Говен, все още замислен, вдигна шапката си.
Наистина някой се целеше в Говен и този някой бе Лантенак.
Маркизът беше стигнал до барикадата откъм противоположната страна.
Иманус беше изтичал при него.
— Ваша светлост, бяхме изненадани.
— От кого?
— Не зная.
— Свободен ли е пътят за Динан?
— Предполагам.
— Трябва да започне отстъплението.
— Започна. Мнозина вече избягаха.
— Никакво бягство, а оттегляне. Защо не вкарахте в действие артилерията?
— Объркахме се, а и офицерите не бяха тук.
— Аз отивам.
— Ваша светлост, аз отправих към Фужер колкото можах повече багаж, жените и всичко излишно. Какво трябва да направя с трите малки пленници?
— Ах! С онези деца?
— Да.
— Те са наши заложници. Закарайте ги в Тург.
И като каза това, маркизът отиде при барикадата.
С появата на вожда всичко промени облика си. Барикадата не беше съвсем удобна за артилерията, имаше място само за две оръдия; маркизът нареди да поставят две шестнадесеткалибрени оръдия, за които отвориха амбразури. Навел се над едно от тях, за да види неприятелската батарея през амбразурата, той забеляза Говен.
— Той е! — извика Лантенак.
Тогава сам взе шомпола, зареди оръдието, насочи мерника и стреля.
Три пъти се прицели в Говен, но не го улучи. С третия удар успя да свали само шапката му.
— Неточно! — прошепна Лантенак. — Малко по-долу и щях да сваля главата му.
Изведнъж факлата угасна и настъпи пълен мрак пред него.
— Добре! — каза той.
И като се обърна към селяните артилеристи, извика:
— Огън!
Говен от своя страна също беше затруднен. Положението се влошаваше. Очертаваше се нова фаза в боя. Сега и от барикадата стреляха с оръдия. Кой знае дали там няма да минат в настъпление? Срещу него, като се приспаднат убитите и бегълците, имаше най-малко пет хиляди бойци, а на него му бяха останали не повече от хиляда и двеста души, годни за бой. Какво ще стане с тия републиканци, ако неприятелят разбере, че са толкова малко на брой? Ролите ще бъдат разменени. От атакуващи ще станат атакувани. Ако барикадираните излязат и направят пробив в техните редове, всичко ще бъде загубено.
Какво да се направи? Не можеше и да се мисли за фронтална атака на барикадата; нищо нямаше да постигнат, ако хвърлеха направо всички сили; хиляда и двеста души не могат да изтикат пет хиляди. Да превземат крепостта с атака беше невъзможно, да чакат беше гибелно. Трябваше по някакъв начин да свършат. Но как?
Говен беше от този край, познаваше града; той знаеше, че гърбът на старите хали, в които вандейците се бяха укрепили, беше към един лабиринт от тесни и криви улички.
Той се обърна към своя помощник, храбрия капитан Гешан, който по-късно се прослави, като прочисти гората Консиз, където се бе родил Жан Шуан, и като прегради пътя на бунтовниците за езерото Шен и предотврати падането на Бургньоф.