— Гешан — каза му той, — поверявам ви командването. Не прекъсвайте огъня. Дупчете барикадата с оръдейни изстрели. Задържайте в боя всички тия хора.
— Разбрано — каза Гешан.
— Съсредоточете цялата колона и със заредени оръжия бъдете готови за атака.
После добави няколко думи на ухото на Гешан.
— Разбрано — каза Гешан.
Говен продължи:
— Налице ли са всички наши барабанчици?
— Да.
— Имаме девет. Задръжте двама, а седемте дайте на мене.
Седемте барабанчици мълчаливо се строиха пред Говен.
Тогава Говен извика:
— При мен батальонът „Червеният калпак“!
Дванадесет човека, от които един сержант, излязоха от строя.
— Повиках целия батальон — каза Говен.
— Ето го — каза сержантът.
— Дванадесет души ли сте?
— Останахме дванадесет.
— Добре — каза Говен.
Този сержант беше добрият и суров войник Радуб, който от името на батальона бе осиновил трите деца, срещнати в гората Содре.
Само половината от батальона, ако си спомняте, бяха убити в Ерб-ан-Пел и Радуб бе имал щастието да не бъде между тях.
Наблизо имаше фургон с фураж; Говен го показа с пръст на сержанта.
— Сержант, заповядайте на вашите хора да оплетат слама и да я увият около пушките си, за да не вдигат шум, ако се ударят една в друга.
След минута заповедта бе изпълнена мълчаливо в тъмнината.
— Изпълнено е — каза сержантът.
— Войници, свалете обущата си — подзе Говен.
— Ние нямаме обуща — каза сержантът.
Цялата група заедно с барабанчиците наброяваше деветнадесет човека; Говен беше двадесетият.
Той извика:
— В колона по един. След мен. Барабанчиците зад мен. Батальонът след тях. Сержант, вие ще командувате батальона.
Той тръгна начело на колоната и, докато канонадата продължаваше и от двете страни, тия двадесет души, плъзгайки се като сенки, потънаха в безлюдните улички.
Известно време те вървяха, придържайки се към стените на къщите. Градът изглеждаше мъртъв. Жителите се бяха укрили в мазетата. Всички врати бяха залостени, всички капаци на прозорците затворени. Никъде светлинка.
Тишината се нарушаваше само от яростния грохот на главната улица; оръдейната престрелка продължаваше; батареята на републиканците и барикадата на роялистите бясно се обсипваха с картеч.
След двадесетминутен криволичещ ход Говен, който уверено крачеше в тъмнината, стигна до края на една уличка, откъдето се влизаше в главната улица; само че от другата страна на халите.
Сега позицията се промени. От тази страна нямаше укрепление — вечната непредвидливост на тия, които строят барикадите, така че халите бяха отворени и можеше да се влезе под сводовете, където стояха впрегнати няколко каруци, натоварени с багаж, готови за път. Говен и неговите деветнадесет души бяха зад гърба на пет хиляди вандейци.
Говен шепнешком каза нещо на сержанта; войниците развързаха сламата от пушките си; дванадесетте гренадири се строиха в боен ред зад ъгъла на уличката, а седемте барабанчици чакаха с вдигнати палки.
Артилерийската стрелба не прекъсваше. Изведнъж, в един промеждутък между два залпа, Говен вдигна сабята си и с глас, който в тишината прозвуча като тръба, извика:
— Двеста души вдясно, двеста души вляво, всички останали в средата!
Изтрещяха дванадесет пушечни изстрела и седемте барабана забиха за атака.
А Говен подхвърли страшния вик на сините:
— На нож! Напред!
Ефектът беше поразителен. Цялата тази селска маса се почувствува застрашена в тила и си въобрази, че зад гърба си има една нова армия. В същото време, чула барабаните, колоната, която владееше горния край на главната улица и бе командувана от Гешан, се раздвижи, нейните барабани забиха и тя се хвърли бегом върху барикадата; селяните се видяха между два огъня; паниката преувеличава всичко; в паниката един изстрел с пистолет трещи като снаряд, всеки вик е зловещ, а кучешкият лай изглежда като лъвски рев. Нека добавим, че страхът обзема селяните така, както огънят обхваща сламата, и също така лесно, както огънят в сламата се превръща в пожар, страхът в селянина се превръща в поражение. Настъпи неописуемо бягство.
За няколко мига халите се изпразниха, ужасените селяни се разбягаха, като не обръщаха внимание на офицерите; Иманус напразно уби двама-трима бегълци, чуваше се само викът „Спасявай се както можеш!“ и цялата тази армия като вода през сито изтече по улиците на града и се пръсна в полето с бързината на облак, понесен от ураган.