Едни побягнаха към Шатоньоф, други към Плерге, останалите към Антрен.
Маркиз дьо Лантенак видя това поражение. Той собственоръчно обезвреди оръдията, после последен се оттегли бавно и гордо, като каза: „Наистина на селяните не може да се разчита. Трябват ни англичаните.“
IV
За втори път
Победата бе пълна.
Говен се обърна към хората от батальона „Червеният калпак“ и им каза:
— Вие сте дванадесет, но струвате колкото хиляда.
Една добра дума на командира по това време бе равна на орден.
Гешан по заповед на Говен преследваше бягащите извън града и залови много от тях.
Запалиха факли и претърсиха града.
Предадоха се всички, които не можаха да избягат. Илюминираха с лоени светила главната улица, която бе задръстена с убити и ранени. Краят на всяко сражение винаги е труден, няколко групи отчаяни селяни още се съпротивляваха тук-таме, обкръжиха ги и те сложиха оръжие.
В безредицата на отстъплението Говен бе забелязал един безстрашен човек, ловък и снажен фавън, който закриляше бягащите, а сам не побягна. Този селянин си служеше майсторски с карабината си, като убиваше или с куршуми, или с приклада, и то с такава сила, че накрая я счупи; сега в едната си ръка държеше пистолет, а в другата — сабя. Никой не смееше да се доближи до него. Изведнъж Говен го видя да залита и да опира гръб към един стълб на главната улица. Този човек беше ранен. Но той продължаваше да държи в ръцете си сабята и пистолета. Говен постави сабята си под мишница и отиде при него.
— Предай се — каза му той.
Човекът го погледна втренчено. Кръвта от раната, която бе получил, течеше изпод неговите дрехи и образуваше локва в краката му.
— Ти си мой пленник — подзе Говен.
Човекът продължаваше да мълчи.
— Как се казваш?
Човекът каза:
— Казвам се Танцьора в мрака.
— Ти си храбрец — каза Говен.
И му подаде ръка.
Човекът отвърна:
— Да живее кралят!
И като напрегна последни сили, той вдигна изведнъж двете си ръце — насочи пистолета си към сърцето на Говен и замахна със сабята си към главата му.
Той направи всичко това бързо като тигър, но по-бърз от него се оказа един друг. Бе току-що пристигнал на кон човек, който от няколко минути беше тук, без никой да му обърне внимание. Като видя, че вандеец вдига сабя и пистолет, този човек се спусна и застана между него и Говен. Без този човек Говен щеше да бъде мъртъв. Конят бе пронизан от куршума на пистолета, а човекът бе промушен от сабята. И конят, и човекът паднаха. Всичко стана светкавично.
Вандеецът също се повали на паважа.
Сабята бе ударила човека в лицето; той лежеше на земята в безсъзнание. Конят бе убит.
Говен се приближи.
— Кой е този човек? — каза той.
И започна да го разглежда. Кръвта от раната обливаше ранения, закриваше го като червена маска. Невъзможно беше да се види лицето му. Виждаше се само сивата му коса.
— Този човек спаси живота ми — продължи Говен. — Тук някой познава ли го?
— Командирю — каза един войник, — този човек преди малко влезе в града. Видях го, като пристигна. Идваше по пътя от Понторсон.
Военният хирург на колоната дотича с лекарската си чанта. Раненият беше все още в безсъзнание. Хирургът го прегледа и каза:
— Обикновен разрез. Не е опасно. Ще го зашием. След осем дни ще бъде на крака. Хубав саблен удар.
Раненият беше с пелерина, с трицветен пояс, с пистолети и сабя. Сложиха го на носилка. Разсъблякоха го. Донесоха ведро с вода, хирургът изми раната, лицето започна да се очертава. Говен го гледаше с голямо внимание.
— Няма ли документи в него? — попита Говен.
Хирургът бръкна в страничния джоб, извади един портфейл, който подаде на Говен.
В това време, освежен от студената вода, раненият дойде на себе си. Клепачите му затрептяха слабо.
Говен разтвори портфейла. Намери в него сгънат на четири лист, разгъна го, зачете:
„Комитет на общественото спасение. Гражданинът Симурден…“
И извика:
— Симурден!
Този вик накара ранения да отвори очи.
Говен беше смаян.
— Симурден! Вие ли сте? За втори път ми спасявате живота.