Вадя двайсетачка от портфейла и плащам нашите десерти. Проправяме си път през препълнения ресторант, но всички маси са заети. Спътничката ми се насочва право към вратата, а аз я следвам навън и после надолу по тротоара, докато тя не намира свободна пейка. Тя сяда по турски и слага купичката си в скута. Аз чак сега я поглеждам и забелязвам, че не си е сложила никакъв топинг.
Свеждам поглед към своята — пълна само с топинги.
— Знам — смее се тя. — Джак Спрат не яде мазно…
— А жена му — постно[2]… - довършвам аз.
Фалън се ухилва и лапва пълна лъжичка със сладолед. Изважда я и облизва замръзналия йогурт от долната си устна.
Изобщо не съм очаквал днешния ден. Да седя срещу това момиче, да я наблюдавам как облизва сладоледа от устните си и да се принуждавам да гълтам въздух, за да се уверя, че дишам.
— Значи си писател?
Въпросът й ме изтръгва от мръснишките фантазии. Кимвам.
— Надявам се един ден да стана. Никога не съм писал професионално, затова дори не съм сигурен, че имам право да се наричам писател.
Тя се размърдва, нагласява се така, че да е с лице към мен и подпира лакът на облегалката на пейката.
— Не е задължително да ти плащат, за да се действитиализира, че си писател.
— Няма дума действитиализира.
— Видя ли? — засиява тя. — Аз дори не го знаех, значи очевидно си писател. Независимо дали ти плащат, или не, аз ще те наричам писател. Бен Писателя. Оттук нататък ще те наричам така.
Аз се смея.
— А аз как да те наричам?
Фалън дъвче няколко секунди върха на лъжичката си, очите й замислено се присвиват.
— Добър въпрос — кима тя. — В момента съм в нещо като преломен период.
— Фалън Преломницата — предлагам аз.
— Става — усмихва се тя.
Обляга се назад, после вперва поглед пред себе си. Разкръстосва крака и ги провесва до земята.
— И така, какво точно искаш да пишеш? Романи? Киносценарии?
— Всичко, надявам се. Всъщност засега не искам да се ограничавам в жанровете, още съм само на осемнайсет. Искам да опитам от всичко, но определено романите са моята страст. И поезията.
От устните й се отронва тиха въздишка, преди да лапне още една лъжичка. Не проумявам защо, но ми се струва, че моят отговори я натъжи.
— Ами ти, Фалън Преломницата? Каква е твоята цел в живота?
Тя ми хвърля кос поглед.
— За житейски цели ли говорим, или за страст?
— Няма голяма разлика.
Тя се засмива, но някак вяло.
— Разликата е огромна. Моята страст е да бъда актриса, но това не е целта на живота ми.
— И защо не?
Фалън отново присвива очи и се взира в мен, а после свежда поглед към купичката си. Започва да разбърква замразения йогурт с лъжичката. Този път цялото й тяло въздъхва, сякаш ще се разпадне на парченца.
— Знаеш ли, Бен… Оценявам милото ти държание към мен, откакто станахме двойка, но можеш да престанеш да играеш. Баща ми вече не е тук, за да оцени представлението.
Аз тъкмо се каня да лапна още малко от топинга, но ръката ми замръзва, преди лъжичката да достигне до устата ми.
— Какво означава това? — питам, слисан от рязката смяна на посоката на нашия разговор.
Тя забива лъжичката в йогурта, преди да се наведе и да хвърли купичката в близкото кошче за отпадъци.
— Наистина ли не знаеш моята история, или просто се преструваш?
Не съм сигурен коя история има предвид, затова леко клатя глава.
— В момента съм напълно объркан.
Фалън въздъхва. Отново. Не мисля, че някога съм карал момиче толкова често да въздиша за толкова кратко време. И това не са онези въздишки, които карат едно момче да се гордее с уменията си. Това са онези въздишки, които го принуждават да се пита къде, по дяволите, е сбъркал.
Тя чопли с палец една тресчица от облегалката на пейката. Съсредоточила се е върху дървото, сякаш говори на него, а не на мен.
— Когато бях на четиринайсет, извадих голям късмет. Получих роля в нашумялата тийнейджърска интерпретация „Детективът“, в която Шерлок Холмс среща Нанси Дрю. Играх година и половина в сериала и всичко наистина беше супер. Но после се случи това. — Тя сочи лицето си. — Договорът ми беше прекратен. Замениха ме с друга актриса и оттогава не съм играла. Това имах предвид, когато казах, че целите и страстта са две различни неща. Актьорството е моята страст, но както изтъкна баща ми, аз вече не притежавам инструментите, за да постигна целта на живота си. Така че, предполагам, много скоро ще започна да търся нова, ако в Ню Йорк не се случи чудо.