— Той носи панталон с избродирани малки китове, Фалън. И двата пъти, когато излизах с вас, той през цялото време разправяше как е отраснал в Нантъкет[4]. Но никой, който е отраснал в Нантъкет, не говори като сърфист, гарантирам ти го.
Амбър е права. Тиодор говори за Нантъкет, сякаш всички трябва да му завиждат, че е оттам. Но освен тази малка чудатост и претенциозния му избор на панталони, той е един от малкото мъже, с които съм излизала, който може да ме отвлече от мислите за Бен за повече от час.
— Ако го ненавиждаш толкова силно, както изглежда, защо настояваш да го поканя с нас довечера?
— Не го ненавиждам — възразява Амбър. — Просто не го харесвам. И предпочитам да дойдеш довечера с него, отколкото да седиш тук сама и потисната, защото е девети ноември и няма да го прекараш с Бен.
— Не съм потисната заради това — лъжа аз.
— Може и да не си, но поне и двете сме съгласни, че си потисната. — Тя взема телефона ми. — Ще изпратя есемес на Теди, че ще се срещнем в клуба.
— Ще бъде доста неловко за двама ви с Глен, след като аз няма да съм там.
— Глупости. Обличай се. И избери нещо секси.
Амбър винаги печели. Аз съм тук… в клуба. Не съм у дома, потънала в мрачно униние на дивана, където би трябвало да бъда.
И защо му беше нужно на Тиодор отново да облича панталона с китовете? Така Амбър отново е победител и права, както винаги.
— Тиодор — казва Амбър, плъзгайки палец по ръба на почти празната си чаша. — Имаш ли умалително име или всички те наричат просто Тиодор?
— Просто Тиодор — отвръща той. — На баща ми му казват Теди, така че ще настъпи объркване, ако и двамата ни наричат така. Особено когато сме в Нантъкет при роднините.
— Очарователно — мърмори Амбър и отмества поглед към мен. — Искаш ли да дойдеш с мен на бара?
Кимам и се измъквам от сепарето. Докато си проправяме път през тълпата към бара, Амбър сплита пръсти с моите и стиска ръката ми.
— Моля те, не ми казвай, че си правила секс с него.
— Излизали сме само четири пъти — възмущавам се аз. — Не съм толкова лесна.
— Ти прави секс с Бен на третия път — връща ми го тя.
Яд ме е, че Амбър намесва Бен, но предполагам, че когато обсъждаш сексуалния си живот, единственият мъж, с когото си спала, няма как да не бъде част от разговора.
— Може би, но онова беше различно. Ние се познавахме много по-дълго, отколкото в дадения случай.
— Познавахте се от три дни — уточнява досадницата Амбър. — Не можеш да броиш цялото време, след като сте общували само веднъж в годината.
Приближаваме до бара.
— Смяна на темата — обявявам. — Какво ще пиеш?
— Зависи — отвръща приятелка ми. — Дали да пием, защото искаме да запомним тази нощ завинаги? Или защото искаме да забравим миналото?
— Определено за да забравим.
Амбър се извръща към бармана и поръчва четири шота. Когато той ги поставя пред нас, ние вземаме по чашка и се чукаме.
— Да се събудим на десети ноември и да нямаме никакъв спомен за девети — вдига тост Амбър.
— Да пием за това.
Оставяме първите шотове и тутакси се залавяме за следващите два. Обикновено не пия много, но този път съм готова на всичко, за да отлети нощта колкото може по-бързо и да приключа с това.
Минава половин час и шотовете определено си свършват работата. Чувствам се добре и малко замаяна и дори не ми пука, че тази вечер Тиодор ми пуска ръце. Амбър и Глен са напуснали сепарето преди няколко минути, за да се изявят на дансинга, а Тиодор ми говори… Мамка му. Изобщо нямам представа за какво говори той. Не мисля, че изобщо съм го слушала.
Глен се настанява отново на дивана срещу нас, а аз се опитвам да се фокусирам върху лицето на Тиодор, за да си мисли той, че внимателно слушам бръщолевениците му за някакъв риболов, на който ходил с братовчед си по време на лятното слънцестоене. Кога, по дяволите, изобщо е това лятно слънцестоене?
— С какво мога да помогна? — пита Тиодор Глен, което е странно, имайки предвид недружелюбния му тон. Извръщам се към Глен.
Само че… това не е Глен.
Кафяви очи се взират настойчиво в мен и аз внезапно се изпълвам с желание да се отърся от ръцете на Тиодор и да пропълзя под масата.
Майната ти, съдба. Върви по дяволите.
Върху лицето на Бен бавно се разлива усмивка, когато отново насочва вниманието си към Тиодор.
— Извинете, че ви прекъсвам — подхваща той, — но обикалям от маса на маса и задавам на двойките въпроси за дипломната си работа. Имате ли нещо против, ако ви задам няколко?