— Какво искаш да кажеш? Че си от Туен Мън ли?
— Да, израснах тук. До двайсет и две годишна възраст.
— Бил ли си член на триада, Сун И?
Китаецът не отговори. Престори се, че е прекалено зает да гледа в огледалата, докато излизаха от магистралата.
— Не ме интересува, нали разбираш — каза Бош. — Интересува ме едно-единствено нещо.
Сун кимна.
— Ще я открием.
— Знам.
Пресякоха една река и навлязоха в каньон, образуван от стените на четирийсететажните сгради от двете страни на улицата.
— Ами пиратите? — попита Хари. — С какво се занимаваха те?
— Контрабандисти. Идваха по реката от Южнокитайско море. Контролираха я.
Детективът се зачуди дали Сун се опитва да му каже нещо, като споменава за това.
— Какво внасяха?
— Всичко. Оръжие и дрога. Хора.
— А какво изнасяха?
Сун кимна, сякаш Бош е отговорил, вместо да зададе въпрос.
— А какво изнасят сега?
— Електроника — след дълго мълчание отвърна бодигардът, — американски дивидита. Понякога деца. Момичета и момчета.
— Къде ги карат?
— Зависи.
— От какво?
— За каквото им трябват. Някои — за секс. Други за органи. Много хора от континента купуват момчета, защото нямат синове.
Бош си помисли за тоалетната хартия с кървавото петънце. Елинор беше направила прибързаното заключение, че са инжектирали Маделин, че са я упоили, за да не се съпротивлява. Сега Хари разбираше, че всъщност може да са й взели кръв, за да установят кръвната й група. И че може да са използвали тоалетната хартия, за да спрат кръвта след изтеглянето на иглата от вената.
— Тя би била много ценна, нали?
— Да.
Той затвори очи. Всичко се променяше. Може би не бяха отвлекли дъщеря му, за да го принудят да пусне на свобода Чан в Лос Анджелис. Може би се готвеха да я отведат или продадат в подземния свят, откъдето никога нямаше да се завърне. Хари се опита да изхвърли тази възможност от ума си и погледна през страничния прозорец.
— Имаме време — каза Бош, отлично съзнавайки, че говори на себе си, а не на Сун. — Още нищо не й се е случило. Няма да й направят нищо, преди да получат вест от Лос Анджелис. Даже изобщо да не са имали намерение да я върнат, още нищо не са й направили.
Той отново се обърна към Сун, който кимна в знак на съгласие.
— Ще я открием — повтори китаецът.
Хари се пресегна зад кръста си и измъкна пистолета на един от мъжете, които беше убил в Чункин Маншънс. За пръв път имаше възможност да го разгледа и веднага позна модела.
— Май че си прав — ония типове са били виетнамци.
Бодигардът се озърна към оръжието и отново насочи вниманието си към пътя.
— Моля те, не стреляй в колата.
Въпреки всичко, случило се досега, Бош се усмихна.
— Няма. Не се налага. Знам да боравя с него и се съмнявам, че оня е носил неработещ пистолет.
Той го прехвърли в лявата си ръка и погледна през мерника към пода. После го вдигна и отново го проучи. Беше „Колт“ четирийсет и пети калибър, модел 1911 А1, американско производство. Преди близо четирийсет години като войник във Виетнам бе имал абсолютно същото оръжие. С него се беше спускал в тунелите, за да издирва и убива врага.
Детективът извади заредения догоре пълнител и патрона от затвора. Провери действието на механизма няколко пъти и понечи да върне пълнителя на мястото му, но нещо надраскано отстрани го спря и той го доближи към очите си, за да го прочете.
Върху черната стомана бяха написани на ръка инициали и цифри, ала годините и дългата употреба, безброй зареждания и презареждания, почти ги бяха изличили. Като наклони повърхността настрани, за да освети надписа, успя да разчете „ДФИ, ефр, 27-ми“.
Изведнъж си спомни с какво внимание и грижа се бяха отнасяли към оръжието и боеприпасите си всички тунелни плъхове. Когато слизаш долу в мрака само с един „Колт“, фенерче и четири резервни пълнителя, проверяваш всичко по два пъти и после още веднъж. Тунелът не е място за пистолетни засечки, влажни боеприпаси и изтощени батерии. Бош и другарите му надписваха и пазеха пълнителите си така, както другите войници — цигарите и списанията си „Плейбой“.
Хари внимателно се втренчи в надписа. Който и да беше, този ДФИ трябваше да е бил ефрейтор от 27-ми пехотен полк. Което означаваше, че може да е бил тунелен плъх. Детективът се зачуди дали оръжието, което държи в ръка, е останало в някой тунел в Железния триъгълник7 и е било взето от студената мъртва длан на ДФИ.