— Изпразних сейфа — каза тя. — Взех всичко: пари, документи, глока, пълнителите, тазера, свинските опашки и сателитния телефон. Освен това взех картата и свалих наръчник за любители на птици на таблета си.
Броуди се запита дали не е направила и бинокъл от две топчета тоалетна хартия.
Отиде до бара, отвори две бутилки портокалов сок и ѝ подаде едната.
Отпиваха мълчаливо.
— Съжалявам — каза тя.
За какво? Заради това че е скрила от него, че знае за програмата „Флагстаф“? Или защото не е откликнала на разумните му плътски желания?
— Съжалявам, ако съм те подвела.
Броуди имаше чувството, че е преебан — и наебан — и без да си е лягал с нея.
— Добре. Остави.
Но тя не го направи.
— Нека свършим с тази мисия, а после… ще ти устроя приятна вечеря у дома.
Тя никога не го беше канила в апартамента си, нито той я беше канил в своя — дори когато викаше приятели на по питие. Всъщност двамата поддържаха дистанция извън работно време, което беше малко странно, като се имаше предвид многото време, което прекарваха заедно в офиса или на мисии. Или може би не беше чак толкова странно. Може би беше умно.
— Скот?
— Никакви морски котки, никакви зайци, никакви опосуми и никакъв овес.
Тя се усмихна.
— Обещавам. Готов ли си?
— Оставила ли си нещо, което може да бъде компрометиращо?
— Само новите си бикини — отвърна тя и добави със сериозен тон: — Накъсах снимките на Кайл Мърсър и ги изхвърлих в тоалетната. Няма да ни потрябват там, където отиваме.
— Да. — Нямаше да разнасят снимките на Мърсър из Кавак и не биваше да ги открият у тях, ако ги спряха и претърсеха някъде по пътя. Маги Тейлър мислеше за всичко. Броуди се надяваше, че не е забравила и да изпие и противозачатъчните си.
Той огледа стаята за още нещо и видя на бюрото куфарчето, което им беше дал Уорли. Отвори го.
— Проверих го — увери го тя. — Празно е.
— Уорли искаше да го оставим на рецепцията.
— Мисля, че очакваше в него да има разни неща.
— Правилно. — Броуди извади презерватив в станиол от сака си и го метна в куфарчето. — Дали ще разбере, че това означава „начукай си го“?
— Не го провокирай, Скот.
— Овлажнен е. — Броуди затвори куфарчето и завъртя колелцата на ключалката, за да го заключи.
Видя, че телевизорът работи, но без звук.
— Нещо интересно по „Добро утро, Венецуела“?
— Преглеждах новините, за да видя дали няма нещо за снощи.
Броуди не мислеше, че неуспехът му да си легне с нея се е превърнал в новина.
— Нямаше нищо за престрелката в Петаре — каза тя.
— Добре.
— Как е възможно да не го отразят?
— „Кокошарника“ е под закрилата на режима и колективос, а мъртвите клиенти се отразяват лошо на бизнеса.
Тя кимна.
— Но можеш да си сигурна, че Кайл Мърсър знае.
Тя отново кимна.
— Надявам се, че Кармен ще си мълчи за онова, което ти е казала.
— Аз също.
— Добре… готов ли си?
Броуди взе куфарчето и сака си, Тейлър взе своя багаж и двамата излязоха от апартамента и се увериха, че табелките „No Molestar“ са сложени и на трите врати. Броуди си погледна часовника — 2:25.
— Оглеждай се за Уорли или хората му — каза той, докато слизаха с асансьора. — Освен това не забравяй, че полицията най-вероятно ни търси.
Тейлър кимна.
— Къде е глокът ти?
Тя потупа джоба на дочените си панталони.
— Ако някой ни спре, прави като мен.
— Това означава ли, че нямаш план?
— Имам план да се кача в аероплана.
Вратата на асансьора се отвори и двамата излязоха в пустото лоби, огледаха го и бързо отидоха при рецепцията.
Броуди остави куфарчето на тезгяха и каза на рецепциониста:
— Това е за сеньор Брендан Уорли, който ще прати човек от американското посолство да го вземе.
— Si, senor. — Рецепционистът му даде бланка на хотела и химикалка и Броуди написа името на Уорли и своето, номера на стаята и добави „Foxtrot Uniform“, което съкратено беше FU, което пък при малко по-внимателно разчитане означаваше Fuck you3.
Тейлър не коментира, но той я усети, че завърта очи. Рецепционистът му даде разписка за куфарчето.
— Ще се върнем към седем вечерта — каза Тейлър. — Бихте ли помолили домакина да ни направи резервация за вечеря в осем в ресторант по негов избор?
— Не ядем зайци — добави Броуди.
— Si, señor… señora.
Броуди му даде пет долара и двамата с Тейлър тръгнаха към изхода.
— Много ни бива в баламосването, а? — подхвърли той.
— Говори за себе си. На мен ми е трудно да съм двулична.