Намери тубата под седалката — не мислеше, че Тейлър, която беше пишкала две години в смесена компания зад камъни и в крайпътни канавки, ще има нещо против. Така се създаваше здрава връзка. Тя обаче го посъветва да отиде в пилотската кабина и той се съгласи.
— Сигурно затова я наричат кокпит6.
Броуди се промуши в пилотската кабина, а Тейлър взе женската туба. Докато си вършеха работата, някакъв тип се появи на левия прозорец със стълба на колелца и маркуч в ръка, за да напълни резервоара в крилото. Махна им.
Броуди се върна в салона и пъхна тубата под седалката.
— Ама че кеф. Искаш ли нещо за пиене?
— Портокалов сок. Благодаря.
Броуди стана, бръкна под задната кушетка и отвори хладилника.
— Нали не си сложила тук тубата си?
— Гледай за малката бутилка с етикетчето.
— Ясно. — Той взе две бутилки.
Седнаха един до друг със соковете си. Онзи с маркуча се беше преместил на дясното крило. Броуди извади от сака картата на Тейлър и се зае да я изучава. Колумбийската граница се намираше на шестстотин километра западно от Кавак. Може би извън обхвата на чесната, която щеше да изразходва гориво до селото и още по време на огледа. Трябваше да поговори с Колинс по въпроса, след като пилотът се съгласи с промяната в плановете.
— Какво гледаш? — попита Тейлър.
— Разстоянията.
Тя погледна картата.
— Ако Колумбия е прекалено далече, лесно можем да стигнем до Бразилия или Гвиана.
— Да. Но в Колумбия имаме военни бази и трябва да докладваме в посолството ни в Богота.
— Мърсър няма да е на борда, така че няма значение къде ще отидем най-напред, стига да сме извън Венецуела.
Броуди не отговори.
— Предстои ни да летим над възможно враждебна територия — каза Тейлър.
— Намираме се на враждебна територия от кацането ни в Каракас.
— Затова искам да съм наясно за мисията, преди да стигнем там — продължи тя.
— Да. Е, това е разузнавателна мисия. Събиране на сведения.
— Добре. Значи ако тръгнем с лодка нагоре по реката, ще дойде момент, в който ще трябва да се връщаме, и знам, че ще искаш да продължим още мъничко нататък…
— Спираме, когато видим първата изсушена глава — увери я той. — Ще стигнем до ръба на опасността, но не по-нататък.
— И двамата много добре знаем, че няма да видиш въпросния ръб, преди да си прекрачил през него.
Броуди допи сока си и вдигна бутилката.
— Наполовина пълна ли е, или наполовина празна?
— Съвсем празна, също като главата ти.
— Вярно. Би ли ми взела друга?
— Глава ли?
— Не. Бутилка.
Тя стана, бръкна под кушетката, взе нова бутилка и му я даде.
Поседяха мълчаливо около минута.
— Казахме на Домброски, че ще открием местоположението на лагера на Мърсър — каза Броуди. — И ще направим точно това. А ти предложи екип на Делта да се погрижи за Мърсър. И Домброски хареса идеята. Но без достатъчно точна информация за подобна мисия спокойно можем да сме и в Аруба.
Тейлър не отговори веднага. После каза:
— В Афганистан не се страхувах да умра. Просто не исках да умирам заради някаква глупост.
— По време на война обикновено изборът не е твой.
— Така е. Но сега е.
— Да. Ще импровизираме.
— И аз ще задам мелодията.
— Ти ще тананикаш. — И ѝ напомни: — Първоначалната ни задача беше да открием и арестуваме беглеца…
— Това се промени.
— Добре, но…
— Надявам се да си научил нещо от лайняното шоу в „Кокошарника“.
— Научих. Никога не влизай в бардак без оръжие.
— Мисля, че си пропуснал по-важния урок, Скот. Не влизаш в лагера на въоръжен враг без батальон зад гърба си.
— Ясно. Виж, най-много от всичко ми се иска да видя Кайл Мърсър вързан на задната седалка с напъхано манго в устата. Но ще се задоволя и с откриването на лагера му.
— Добре. Значи се разбрахме за мисията.
— Да.
— И никакви фантазии за залавянето на Кайл Мърсър.
— Имам нова фантазия.
Тейлър го погледна, но не отговори.
— Ако излезем от това живи… ще ти направя хубава вечеря — каза тя.
— Очаквам я с нетърпение. — Значи трябваше само да се приберат живи у дома, за да изпълни фантазията си за преспиване с Маги Тейлър. Тя определено знаеше как да бетонира сделка.
Броуди загледа как Колинс отброява пари от пачката в ръката си и плаща горивото. Забеляза също, че пилотът е с цигара в ръка — както си стоеше до знака NO FUMAR. Този идиот можеше да ги убие преди да им се отвори шанс сами да си докарат края.
Броуди се облегна и допи сока си. Беше напълно възможно Кайл Мърсър вече да е научил за случилото се в „Кокошарника“ — по радио, по сателитен телефон или по пратеник — и в момента да наблюдава пистата в Кавак с мутрите си и да очаква неканени гости. Е, това щеше да сложи бърз край на задачата им.