— Колко резервни копия имаш? — попита Стенли.
— Трийсет — отвърна Нунън. — Можем да накараме местните ченгета да ги инсталират. Инструкциите са напечатани на шест езика. — „Не е никак лошо, а?“ — дощя му се да добави. За да го получи, се беше свързал с Националната агенция за сигурност във Форд Мийд, Мериланд. Доста добре за само една седмица усилие. — Казва се Селкоп27 и може да действа навсякъде по света.
— Браво, Тим — каза Кларк. — Как са екипите?
— Сам Хюстън не е във форма, с навехнато коляно — докладва Питър Ковингтън. — Травма при верижния скок. Все още може да участва, но няма да бяга няколко дни.
— Екип 2 е в пълна готовност, Джон — заяви Чавес. — Джон Томлинсън е малко зле, с разтегнато ахилесово сухожилие, но не е кой знае какво.
Кларк изръмжа и кимна. Тренировките тук бяха толкова тежки, че случайните травми бяха неизбежни — а Джон много добре си спомняше афоризма, че учението трябва да е безкръвно сражение, а сражението — кърваво учение. Добре беше, че бойците му се трудеха така упорито в учението, колкото и в реални условия — това говореше много за духа им и не по-малко за професионализма им. Сам Хюстън беше дългобоен стрелец и всъщност в момента беше около седемдесет и пет процента боеспособен, а Джордж Томлинсън, с разтегнато сухожилие и прочие, продължаваше да участва в сутрешните кросове, преглъщайки болката като елитен боец.
— Разузнаване? — попита Джон Бил Тоуни.
— Нищо особено за докладване — отвърна офицерът от Сикрит Интелиджънс Сървис. — Знаем, че все още има живи терористи и че различните полицейски сили продължават разследванията си, за да ги изровят, и че тази работа не е лесна и не се мярка на хоризонта, но…
Но човек не можеше да предскаже прекратяването на някое дело. Всички около масата го знаеха. Същата тази вечер някой от класата на самия Карлос можеше да бъде спрян за нарушение на знака стоп, да бъде разпознат от някое съобразително ченге и да го спипат, но не можеш да планираш на базата на случайни събития. Все още съществуваха над сто известни терористи, живеещи някъде из Европа, също като Ернст Модел и Ханс Фюрхтнер, но те бяха научили един не особено труден урок: как да живеят незабележимо, да използват елементарна маскировка и да се пазят от неприятности. Трябваше да направят някоя по-голяма или по-малка грешка, за да ги забележат. Онези, които правеха тъпи грешки, отдавна бяха мъртви или в затвора.
— Какво е взаимодействието ни с местните полицейски агенции? — попита Алистър Стенли.
— Продължаваме да разговаряме с тях, а и акциите в Берн и Виена оказаха много полезен за нас натиск. Където и да се случи нещо, можем да очакваме, че ще ни привикат бързо.
— Подвижност? — попита Джон.
— Това май трябва да съм аз — отвърна подполковник Малой. — Нещата с Първо крило на Специални операции вървят добре. Разрешават ми да задържа „Найт Хоук“ засега и разполагам също така с достатъчно време на британската „Пума“, с която съм запознат. Ако се наложи да тръгнем, аз съм готов. Мога да получа въздушно зареждане с МС-130, ако се наложи далечно прехвърляне, но на практика мога да се озова почти навсякъде в Европа за максимум осем часа с моя „Сикорски“, със или без въздушно презареждане. Оперативно съм доволен от нещата. Войската тук е не по-лоша от всяка друга, която съм виждал, и се сработваме добре. Единственото, което ме притеснява, е липсата на медицински екип.
— Помислили сме за това. Доктор Белоу е нашият лекар. Можеш да дадеш бърза помощ при травма, нали, докторе? — попита Кларк.
— Прилично, но все пак не съм истински травматолог. Освен това можем да получим помощен медицински екип от полицията и пожарните служби на място.
— Във Форт Браг го бяхме организирали по-добре — изтъкна Малой. — Знам, че всички наши стрелци са обучени да дават спешна помощ, но да си имаме истински обучен корпусен медик ще е по-добре. Доктор Белоу има само две ръце — подчерта пилотът — и може да бъде само на едно място едновременно.
— Когато пристигаме — каза Стенли, — се обаждаме рутинно до най-близката клиника за спешна помощ. Досега взаимодействието е било добро.
— Добре де, но аз съм този, който ще трябва да превозва ранените. Правил съм го много време и мисля, че трябва да го уредим малко по-добре. Препоръчвам учение на тази тема. Трябва да го практикуваме редовно.