Попов беше откраднал карта на базата от Майлс и беше отбелязал върху нея местоположението на дома на Кларк. Оттам можеше лесно да прецени маршрута, който изминаваше жена му до местната болница, а да изчисли часовете на работния й график нямаше да е кой знае колко трудно. Беше добра седмица за офицера от разузнаването, а сега беше време да напуска. Той опакова дрехите си, качи се в наетата кола и потегли към летището. Инстинктът му подсказваше, че ще трябва да си припомни и някои телефонни номера от Ирландия.
— Да, тук е Хенриксен — отвърна той в слушалката на хотелския телефон.
— Обажда се Боб Окланд — каза гласът. Това беше старшият полицай от срещата, спомни си Бил. — Имам добра новина.
— О, благодаря ви. И каква е тя?
— Името ми е Боб, старче. Говорихме с министъра и той се съгласи, че трябва да възложим консултативния договор за Олимпийските игри на „Глобъл Секюрити“.
— Благодаря.
— Така че би ли могъл да дойдеш при мен сутринта да уточним подробностите?
— Добре. Кога можем да видим комплекса?
— Ще те закарам с личния си самолет утре следобед.
— Чудесно, Боб. Благодаря. Какво става с хората на СВС?
— Те също ще бъдат на стадиона.
— Страхотно. Очаквам с нетърпение да работя с тях.
— Искат да видят новото комуникационно оборудване, за което им каза.
— „Е-Системс“ съвсем наскоро започнаха да ги произвеждат за хората от „Делта“. Седемнадесет грама тегло на всяка единица, 128-битова кодировка в реално време, десетвълнова честота, честотно превключване на случаен принцип, компресирано предаване. Почти адски невъзможно за прихващане, високонадеждни.
— С какво сме заслужили тази чест, Ед? — попита Кларк.
— Имате си вълшебница в Белия дом. Първите тридесет комплекта отиват при вас. Трябва да пристигнат до два дни — обясни директорът на ЦРУ на ДЪГА Шест.
— Кой в Белия дом?
— Карол Брайтлинг, президентски научен съветник. Тя е вътре в кодиращото оборудване и след работата в Световния парк ми се обади, за да ми предложи да получите тези нови радиосистеми.
— Тя няма достъп до нас, Ед — каза Кларк. — Аз поне не помня името й да е в списъка.
— Е, изглежда, някой й е казал нещо, Джон. Когато ми се обади, знаеше кодовата дума, а освен това тя наистина е вътре в почти всичко, не забравяй. Ядреното оръжие, както и цялата материя със свръзките.
— Президентът не я харесва много, поне така чувам…
— Даа, радикална е, от ония, дето гушкат дръвчетата, знам. Но е и много умна и предложението й да получите тези джаджи беше добро. Говорих със Сам Уилсън и хората му го подписаха с ентусиазъм. Противоударни, кодирани, дигитална чистота и леки като перце. — Не можеше и да бъде другояче, при седем хиляди долара на комплект, но това включваше и разходите за изследване и развитие, припомни си Фоли и се зачуди дали това нещо може да се използва успешно от хората му, изпълняващи агентурни операции.
— Добре, значи два дни, казваш?
— Да. Обичайното прехвърляне от Дувър до КВС32 в Мидълхол, и оттам с камион, предполагам. А, още нещо.
— Какво?
— Кажи на Нунън, че неговото писмо за онази джаджа, дето отривала хора, даде резултати. Компанията му праща нов екземпляр, с който да си поиграе — всъщност четири. С подобрена антена и локатор. Какво е това нещо, между другото?
— Видях го само веднъж. Изглежда, проследява хората по сърдечния им пулс.
— Сериозно? И как го прави?
— Проклет да съм, ако знам, Ед, но видях как намира хора през плътна стена. Нунън е луднал по него. Казва обаче, че имало нужда от подобрения.
— Ами фирмата, изглежда, се е вслушала. Значи в товара има няколко нови комплекта, с молба за вашата оценка за подобренията.
— Окей, ще го предам на Тим.
— Да имате нещо ново за терористите, които оправихте в Испания?
— Ще го пратим по факса по-късно днес. Досега са идентифицирали шестима. Главно заподозрени баски, както установи испанската полиция. Французите общо взето удариха на камък — само двама предполагаеми — е, всъщност единият от тях е доста сигурен. И все още няма никакво заключение кой би могъл да е изкарал тези хора от дупката им.
— Руснак — каза Фоли. — Обзалагам се, че е някой съкратен от КГБ.
— Не бих възразил на тази възможност, като гледам как се появи в Лондон — смятаме, че е той — но момчетата от „Петицата“ до този момент не са стигнали до никакви заключения.
— Кой работи по случая от „Петицата“?
— Холт, Сирил Холт — отвърна Кларк.
— О, добре. Познавам го. Добър човек. Можеш да вярваш на всичко, което ти каже.