— Ню Йорк? — попита КСА.
— По случая работят двама агенти, Том Съливан и Франк Чатъм. Установили са контакт с детектив от НИПО35, лейтенант д’Алесандро. Претърсили са апартамента й — нищо. Намерените отпечатъци са само нейни, няма дори от камериерка. Съседите в сградата я знаят по външност, но не е установила никакво истинско приятелство и следователно няма никакви близки хора. Идеята на колегите в Ню Йорк е да разпечатат няколко листовки и да ги разпространят сред хората на НИПО. Местният детектив се опасява, че може да се е развихрил някой сериен убиец. Има още едно изчезнало лице от женски пол, приблизително на същата възраст, почти същия външен вид и същия жилищен район, изчезнала приблизително по същото време.
— Поведенчески науки36? — попита веднага Усъри.
О’Конър кимна.
— Прегледаха фактите, с които разполагаме до момента. Чудят се дали имейлът е изпратен от жертвата, или може би от някой сериен убиец, който иска да се ебава със семейството. Разликите в стила на писмото, което ни донесе Банистър… ами, и двамата забелязахме, че изглежда, е написано от различно лице, или от някой дрогиран, но тя очевидно не употребява наркотици. А и не можем да проследим имейла доникъде. Стигнало е до анонимна система за препращане. Това нещо е измислено, за да запази анонимността на първоначалния изпращач, предполагам, за да могат да си прехвърлят порно по Мрежата. Говорих с Еди Моралес в Балтимор. Той е технически факир в „Инъсънт Имиджис“. — Това представляваше задействан от ФБР проект за проследяване, арестуване и пращане зад решетките на хора, които си прехвърлят порнография с малолетни по компютрите — и той ми каза, че в момента пробват някои технически средства. Наели са един хакер, който смята, че може да измисли начин да пробие анонимността, но все още не е там, а местният прокурор на САЩ не е сигурен доколко това е законно.
— Говно — изказа Усъри мнението си за юриста. Детското порно беше едно от омразните неща за ФБР, а проектът „Невинни образи“ представляваше високоприоритетно разследване в национален мащаб, провеждано от Полевия отдел в Балтимор.
О’Конър кимна.
— Точно това каза и Берт, Чък.
— Значи все още няма нищо?
— Нищо, което да си струва. Имаме да разпитаме още няколко приятели и приятелки на Мери — с пет от тях е уговорено за утрешно ако нещо се развърже, обзалагам се, че ще е в Ню Йорк. Някой трябва да я е познавал. Някой трябва да я е свалял. Но не и тук, Чък. Тя е напуснала Гари и повече не е и погледнала назад.
Усъри се навъси, но в следователската процедура на О’Конър не можеше да се намери никакъв пропуск, а по случая Банистър работеха всичко дванадесет агенти. Такива случаи се движеха и разплитаха със своя собствена скорост. Когато Джеймс Банистър се обадеше — той го правеше всеки ден, — можеше само да му каже, че Бюрото продължава работата по случая и след това да го помоли за още имена на приятели, които е пропуснал, за да ги включат в списъка.
25. Слънчев изгрев
— Много бързо си тръгвате, сър — отбеляза имиграционният инспектор, поглеждайки в паспорта на Попов.
— Кратка бизнес-среща — каза руснакът с най-добрия си американски акцент и се усмихна. — Скоро ще дойда пак.
— Да, сър. — Още един печат на добре износения паспорт и Попов се запъти към барчето първа класа.
Грейди щеше да го направи. Предизвикателството беше твърде силно за човек с неговото его, за да го подмине, а същото беше в сила и за възнаграждението. Шест милиона долара беше повече, отколкото лидерът на ИРА беше виждал накуп през целия си живот, дори по времето, когато Моамар Кадафи ги беше финансирал в началото на 80-те години. Субсидирането на терористични организации винаги беше представлявало проблем. Руснаците навремето им осигуряваха известно въоръжение и това, което беше по-ценно за ИРА — места за тренировка и оперативно разузнаване срещу британските служби за сигурност, но никога не им бяха давали големи парични суми. Съветският съюз никога не беше разполагал с голямо количество чужда валута и я използваше главно за закупуване на технология с военно приложение. Освен това, както се беше оказало, възрастната семейна двойка, която бяха използвали за свои куриери на Запад, да доставят пари за съветските агенти в Америка и Канада, били под контрола на ФБР почти през цялото време! Тук Попов трябваше да поклати глава. Колкото и великолепен да беше КГБ, ФБР беше също толкова добро. Бюрото беше проявило дълготрайно съвършенство в подвеждащи операции, като, както в случая с куриерите, беше компрометирало много деликатни операции на КГБ. Американците бяха проявили достатъчно благоразумие, за да не провалят операциите, но по-скоро да ги използват за разширяване на собствените си ресурси, за да придобият систематизирана картина на това, с което се занимава КГБ — като обекти и цели — и по този начин да разберат къде руснаците не са проникнали.