— Признавате ли, че това са вашите показания?
В залата се възцари гробовно мълчание. Госпожа Джоу наведе още повече глава и произнесе една-единствена дума:
— Да.
Писарят й поднесе документа и тя постави на него отпечатъка от палеца си. Съдията Ди каза:
— Обявявам ви за виновна в три престъпления: съзнателно лъжесвидетелство пред съда, изневяра на жив съпруг и убийството на този съпруг, от когото не сте имали никакъв повод да се оплаквате. Последното престъпление е най-тежкото. Законът предвижда смъртно наказание в най-суровата му форма: „бавна смърт“. Когато изпращам присъдата ви до висшите власти, няма да пропусна да отбележа, че имате да се грижите за стара свекърва, но мой дълг е да ви предупредя, че е вероятно това да доведе до смекчаване на начина за изпълнение на присъдата, но едва ли до промяната й.
Отведоха госпожа Джоу в тъмницата, където трябваше да изчака императорското решение. След това съдията Ди нареди да се яви Сю Дъдай.
— Обявявам ви за виновен в незаконна връзка с омъжена жена и съучастие в убийството на Би Сюн, съпруг на вашата любовница. Това престъпление се наказва със смърт чрез удушаване. Оставям на върховния столичен съд да реши дали ще умрете от бавно или от бързо удушаване.
Сю Дъдай замръзна на място, докато слушаше присъдата. Върнаха го в килията му несъзнаващ какво става наоколо.
Дойде ред на доктор Тан. Съдията Ди го нахока здравата:
— Вие, човек с такова огромно знание и богат опит, не сте изпълнили дълга си на наставник. Престъпната връзка се е състояла под вашия покрив, едва ли не пред очите ви. Ако приложа буквата на закона, би трябвало да ви накажа строго като съучастник. Но имайки предвид научните ви трудове, ще ви освободя, като ви нареждам занапред да се посветите изцяло на литературните си занимания. Лишавам ви от правото да обучавате младежи.
Най-накрая съдията призова госпожа Би.
— Нехайството, с което сте се отнасяли към вашето задължение да следите за поведението на снаха си, е позволило в дома ви да бъдат извършени две отвратителни злодеяния. Но като вземам предвид, че природата ви е направила невъобразимо глупава и че на вас се пада да отгледате дъщерята на Би Сюн, ви освобождавам. Освен това след екзекуцията на Сю Дъдай ще получите част от неговите конфискувани имущества, за да можете да изучите внучката си.
Госпожа Би се хвърли по очи пред съдията и с лице, окъпано от сълзи на благодарност, удари три пъти чело о пода.
Съдията Ди обяви заседанието за закрито и се оттегли в личния си кабинет. Написа окончателния си доклад за случая, приложи самопризнанията на госпожа Джоу и на Сю Дъдай, както и рецептата за лекарството, с което бе излекувал дъщерята на госпожа Джоу. Отделно добави молба да не се смята за валидно заявлението, с което бе обвинил себе си в клевета срещу невинна жена и в изравянето на труп без основателна причина.
Няколко седмици след това необикновено заседание на съдилището в Джанпин в двореца на губернатора на Шантун в провинциалната столица гостуваше високопоставен сановник. Това беше Йен Либън, известен държавник, художник и ерудит.5
Вечерта губернаторът даваше в чест на цензора Йен прием в парадната зала на двореца, на който бяха поканени всички висши служители на провинциалната управа и местните големци. Привечер домакинът и почетният гост пиеха чай в един кът на дворцовата градина. Бяха се разположили в изящния павилион, издигнат в средата на гърбавото мостче, прехвърлено над лотосово езеро.
Голяма жега беше през целия ден и двамата мъже се наслаждаваха на прохладния ветрец, който браздеше повърхността на водата. Говореха си за това-онова, губернаторът се интересуваше от последните столични новини. Цензорът му обясни причините за някои промени в министерството на ритуалите и като размахваше лениво едно голямо ветрило от пера на чапла, добави:
— Това ми припомни, че тъкмо преди да потегля от столицата, много се говореше в министерството на изтезанията за един случай с красива младоженка, отровена през брачната й нощ. Това се е случило в един окръг от вашата провинция, а магистратът за три дни изяснил случая. В министерството вашият доклад направи силно впечатление, юристите бяха много заинтригувани. Засега не ми е останало време да се осведомя по-подробно и понеже събитията са се разиграли във вашата провинция, несъмнено бихте могли да ми разкажете нещо повече.
Губернаторът нареди да донесат нов чайник с горещ чай, отпи няколко глътки от прелестната напитка и каза:
— Случаят е разрешен от магистрата на окръг Джанпин, служителя Ди Жендзие, родом от Тайюан в провинция Шанси.
5
Йен Либън умира през 673 г. от нашата ера на преклонна възраст. В Бостънския музей за изящни изкуства е изложена една негова картина — Бел.авт.