— Да, сър. Търсела ме да ми каже, че в края на седмицата отлитала за Щатите и искала да ми каже довиждане.
— Ти си й направил страхотно впечатление, като се има предвид, че за пръв път се видяхте на погребението — забеляза Паскоу.
— Само защото се познавах с Джакс много… доста добре — поправи се Хат, мислейки си: „Господи, това само потвърждава подозренията им, че аз съм дрънкалото“.
Май бе време да проговори.
Вратата се отвори и влезе Джордж Хедингли. Изглеждаше много по-спокоен, отколкото през последно време. „Тъй като му остават още само няколко дни, той е започнал да си мисли, че светлината в края на тунела вече се вижда, че в края на краищата му се е разминало — помисли си Хат. — Е, може би тепърва му предстои малко шокова терапия!“
Но гледайки как тези естествено добродушни черти са започнали да връщат стария си цвят и форма, той разбра, че не може да бъде човека, който да надуе свирката по него.
— Напоследък доста мислих за тия Диалози — каза Хедингли.
— Много любезно от твоя страна, че си отделил време, Джордж — отвърна Паскоу, на чието бюро се бе струпала повечето част от работата на отсъстващия детектив инспектор, както физическа, така и умствена. — И?
— Те продължават да се получават в библиотеката, въпреки че конкурса приключи. Може би дори и първия да не е бил заедно с разказите, изпратени от Газет. Може някой, който работи там или често ходи в читалнята, да ги слага в торбата с пощата. Искам да кажа, по-добро място от това за Уърдман едва ли може да се намери.
Звукът като от раздирано от вятъра платно, накара всички да се обърнат към вратата, където бе застанал Далзийл и ръкопляскаше.
— Браво, Джордж. Радвам се, че главата ти не е излязла в пенсия преди тялото ти. — И обръщайки се към Хат, той настави: — Нека това ти бъде за урок, момко. Добрия детектив никога не почива, той ти е или в кръвта, или никъде.
На Хат не можа да му стане ясно имаше ли нотка на ирония в това или не, но тъй като другите го взимаха за чиста монета, той кимна и се опита да си придаде благодарен вид.
— И така, Джордж, всичко е готово за голямото изпращане, а? Другия вторник беше, нали? С малко късмет, ще се постараем първите двадесет и четири часа от пенсията да ги прекараш в безсъзнание!
— Значи няма да има никаква промяна — промърмори Паскоу, докато Хедингли, леко изчервен от толкова много внимание, излизаше от стаята.
— А сега, главен инспектор — каза строго Далзийл, — къде ти е бил ума? В това, дето го казва Джордж, има много верни неща. Уърдман, библиотека — двете неща вървят заедно.
— Като игла и купа сено — каза Паскоу.
— Твоя човек, Рут искам да кажа, сигурно доста често кисне в читалнята — изръмжа Далзийл.
— Повече в университетската, отколкото в Центъра — призна Паскоу неохотно.
— Същата работа — каза Дебелака. — Човек само да иска, ще му намери цаката. Чарли Пен и той е същата стока. С библиотеките, искам да кажа. Ами персонала? Може би трябва да ги поогледаме по-отблизо. Тъкмо работа за теб, млади момко — обърна се той към Боулър. — Не ти ли се ще да ги поогледаш малко по-отблизо, а?
Дебелака млясна с устни похотливо и Хат усети как се изчервява както от неудобство, така и от яд.
— Добре ли си, млади момко? — впери поглед в него Далзийл. — Малко трескав като че ли ми се гледаш. Не си пипнал тоя гаден грип, надявам се?
— Добре съм, сър — каза Хат. — Казвате персонала на библиотеката… Да имате някого предвид?
— Аха, оня Фолоус. Мъж, дето губи толкоз време да си фризира косата, сигурно има нещо сбъркано в него. После идва оня пич Дий. Името му да ти напомня нещо?
— Може би имате предвид доктор Дий, който бе прибран за некромантия35 — каза Паскоу.
— Възможно е — кимна Далзийл. — Провери и него, Боулър и виж дали има някаква връзка. И ако можеш да мислиш съсредоточено и същевременно да правиш чай, с удоволствие бих изпил една чаша.
— Сър… — обади се колебливо Хат.
Той се спря поотделно на трите лица пред него. За негова изненада, именно по това на Уийлд — най-безизразното от трите — той забеляза лекото свиване на веждата, означаващо че го отпращат. Което бе все едно да го запращат на майната си.
Ако му бе хрумнал някой добър и ядосан отговор, Хат може би щеше да го каже. Но да изтърси „А бе аз да не съм ти скапан слуга тука. Иди и си направи сам“ не бе никак умно, затова той промърмори: