— Ограмотяваш ли се? — попита тя зад него.
Той се извърна. Тя се бе облякла в тениска и дънки и още подсушаваше косата си с кърпа.
— На Рейна? Бях ти забравил цялото име.
— Райна — поправи го тя. — Ако бях Рейна, щяха да ми викат Рей.
— Рай е по-добре — увери я той.
— По-добре уиски, отколкото слънчев лъч?
— По-добре ръжен хляб, отколкото риба36 — ухили се той.
Тя помисли малко, после кимна одобрително.
— За бавен реотан като теб не е зле.
— Благодаря ти за топлите думи. Откъде все пак идва, не си ми казвала.
— Не си ме питал. От една пиеса.
— Шекспир? — претегли той на ръка тежкия том.
— Следващия до него — отвърна тя.
Тя отиде до библиотеката и измъкна един том. Хат остави Шекспир на мястото му и пое книгата от ръката й.
— Оръжията и човека от Дж. Б. Шоу — прочете той.
— Познаваш ли Шоу?
— Натупах брат му едно време. Дж. Б. Н. Шоу май беше.
— Моля?
— Полицейски майтап. Странно заглавие. Защо я е нарекъл така?
— Защото е живял във време, когато е можел да предположи, че повечето от читателите му няма нужда да го питат защо я е нарекъл така.
— Аха. И това е било така, защото…?
— Защото заможната класа е гледала на класическото образование все още като на педагогически summum bonum37. И ако не си прочел поне първия ред от Вергилиевата38 Енеида39, значи си проспал младостта си. Arma virumque cano, който Драйдън превежда като „Оръжието и човека възпявам аз“. Тогава е било добро заглавие. Но за да пробва такова нещо сега, човек трябва да е абсолютно сигурен, че ще има работа с висококултурна, високоинтелигентна и внимателна публика.
— Нещо много носталгично ми прозвуча. Смяташ, че времената тогава са били по-добри?
— Разбира се. Първо на първо тогава още не сме били родени. Съня е хубаво нещо, смъртта — още по-добро, а най-добре е да не си се раждал изобщо.
— Господи! — възкликна той. — Мрачна работа. Да не е пак някоя от остроумията на Вергилий?
— Не. Хайне.
— Оня краут, дето Чарли Пен работи върху него ли?
В главата му звънна някакво звънче — това му напомняше нещо, но не можеше да се сети какво точно.
— В цивилизованите кръгове те са известни под името германци — каза тя сериозно. — Не си длъжен да ги харесваш, но това не е причина да се отнасяш към тях като дивак.
— Извинявай. Но същото се отнася и за Пен, нали?
— Естествено. Всъщност у него има и хубави неща. Дори очевидната му склонност към скромната ми персона може да бъде сметната от някои за не съвсем неразбираема. Именно един от неговите преводи ти цитирах, който той представи на вниманието ми, когато моят отказ да участвам в номера му, особено го сломи.
Хат вече бе започнал да разбира тънката стратегия в насмешките на Рай. Оставяше леко отворени вратички зад себе, подканващи всеки дърдорко да пристъпи прага им, само за да бъде полят със студен душ или да се сгромоляса в зейнала под него асансьорна шахта.
Той каза:
— Добре де, какво означава цялата тази работа за сън и тъй нататък?
— Означава, че едно време, ние всички сме имали щастието да се намираме в най-доброто възможно състояние, тоест да не сме били родени. Но в един даден момент нашите родители са се вкопчили в някоя купа сено или на задната седалка на някоя кола, или зад кулисите в антракта между две действия на Шоу в театър „Олдхам“, и са взели решението вместо нас, принудили са ни без всякакво предупреждение, да излезем, пищейки и ритайки, на тази очукана стара сцена. Кафе?
— Защо не? — отвърна той и я последва в миниатюрната кухня, която бе също така подредена, както и хола. — Хей, да не би затова да са те нарекли Райна? Защото са играли в тази пиеса, когато са те… Ето на това викам аз романтика.
— Наистина ли?
— Да. Не мога да те разбера защо се отнасяш с такъв цинизъм към това. Чудесна история, чудесно име. Просто си помисли, биха могли да те нарекат… — Той отвори на списъка с имената на героите и прекара пръст по него. — … Серджиус! Представяш ли си? Серджиус Помона. Ето тогава щеше да имаш причина да се оплакваш от името си.
36
Думите Rye (Рай) и Ray (Рей), означават съответно ръж и лъч. Играта на думи е основана на факта, че от ръжта се правят и хляб, и уиски, а ray означава още и рибешка перка. — Б.пр.
38
Публий Вергилий Марон (70–19 г. пр.н.е.) — римски поет, известен с прозвището „лебеда на Мантуа“. — Б.ел.кор.
39
„Енеида“ — недовършен патриотичен епос на Вергилий, състои се от 12 книги, написани между 29–19 г. пр.н.е. Възпява величието на Рим, цялата му история от неговия произход. — Б.ел.кор.