— Странно, но точно това исках да направя. Е-е, стига де, признавам, признавам. Добре, това наистина помогна малко да побутнем везните, но много се радвам, че го направих. Не бих го пропуснал за нищо на света. Не съм прекарвал толкова хубаво през целия си живот.
— Това е сигурно така, Анди, но ти ме използва.
— Е — отвърна той примирително с пълна уста, — не съм те чувал да се оплакваш преди. Както и да е, почти е неделя. А неделята е добър ден за прошка.
— О, аз ще простя, но няма да забравя. Ще имаш да ми даваш, Анди Далзийл.
— Не се притеснявай, златна — отвърна той. — Имам намерение да ти го дам още тази нощ. Хей, чувай, свирят танго. Хайде да идем да им покажем на тия оловни войници как се танцува танго.
И докато Анди Далзийл водеше дамата си към дансинга, Питър Паскоу водеше Франи Рут до изхода на управлението.
— Нека още веднъж подчертая колко много съжалявам за недоразумението, господин Рут — каза му той. — Грешка в комуникативността, бих казал.
— Това лежи в корените на повечето човешки проблеми, не е ли така, господин Паскоу? — отвърна живо младия мъж. — Най-обикновена грешка в комуникативността. Ех, ако можеше думите да правят винаги това, което искаме… Лека нощ.
Той се качи в полицейската кола, определена да го върне до дома му, усмихна се на Паскоу през стъклото и когато колата тръгна, му махна леко с ръка. Колата потъна в мрака.
Паскоу стоеше и гледаше след нея.
— Мисля, че думите правят точно онова, което искаш да правят, Франи, момчето ми — промърмори той. — Коренът на повечето човешки проблеми. О, да, това е точно в твой стил. Но аз ще те изкореня преди да свърша и ще те хвърля в огъня като всеки друг отровен плевел. Ще го направя. Повярвай ми, ще го направя!
Той тръгна към колата си, качи се и подкара към къщи.
Глава тридесет и първа
— Божичко — каза Рай Помона като отвори вратата. — Бърдман44 дойде!
— Какво? — стресна се Боулър и лицето му потъмня.
— Какво какво? Това се нарича шега. Или има някое правило, според което такъмите на птичарите не бива да бъдат обект на насмешка.
Хат, макар да се чувстваше в приповдигнато настроение от предстоящото излизане сред природата, бе по-скоро объркан, отколкото обиден от такова отношение към камуфлажната шапка и брезентовата шуба и панталони. И изведнъж разбра къде греши.
— Съжалявам. Ти каза бърдман. А на мен ми се стори, че чух Уърдман, което не ми се стори особено шеговито…
— Което би било точно така, ако го бях казала — отвърна хладно Рай. — Има ли още нещо, което не съм казала и от което може да се обидиш?
Не това начало бях очаквал, каза си Хат. Време е да се прегрупираме.
— Изглеждаш страхотно — каза той, оглеждайки жълтата блуза и червените шорти. — Птичките ще гледат теб, а не ние тях.
Тя направи гримаса, сякаш бе отхапала лимон, което не бе оптималната реакция на нещо, което по-рано се наричаше лек разговор, но тъй или иначе бе за предпочитане пред хладния упрек.
— Я влизай по-бързо, преди някой от съседите да се обадил за помощ — каза тя. — Както вече си отгатнал, аз още не съм готова. Подранил си, нали?
Той я последва в апартамента. Едно време имаше едни стари филми, спомни си той, в които момчето спира с колата пред къщата на момичето, свирва с клаксона и то се втурва по стълбите към него с голяма усмивка на уста, надявайки се, че не го е карала да чака дълго. Но това са спомени, каза си той, които по-добре да пазя за себе си, както и наблюдението, че не, той не е подранил, но е дошъл толкова точно навреме, че по него може да се свери и атомен часовник.
Той седна и каза:
— Ей, снощи те видях по телевизията.
— Така ли? Сигурно имаш набито око.
— На птичар — кимна той. — Мога да видя червеношийка от триста крачки… Между другото, не знам дали това се отнася и за момичета, но майка ми едно време ми казваше да внимавам когато правя гримаси на хората, защото мога да си остана вечно така.
Това даде резултат. Киселата физиономия изчезна, заменена от широка усмивка.
— Мислиш, че е лесно да се мръщя, когато намерението ми беше да…
— Какво?
— … направя нещо такова.
Тя се наведе над него и го целуна по устните — лекичко, но с определен намек за език.
Това беше по-добро и от тичащо по стълбите към колата момиче.