— Ти си говорил с майка ми? — възкликна Пен.
— Е-е, Чарли, нима си помисли, че няма да проверим? Проверяваме всичко, каквото ни кажат, особено такива, които си вадят хляба като измислят разни работи.
— И какво ви каза майка ми?
— Каза, че нейния Карл е добро момче, прекрасен син.
— Значи наистина си ходил — отбеляза Пен. — Какво искаш да ми кажеш с това, Анди?
— Искам да ти кажа, че разбрах откъде идва таланта ти да измисляш — отвърна Далзийл. — Къде беше миналата неделя, Чарли?
Пен отпи дълга глътка от бирата си.
„Пита се дали не блъфирам — помисли си Далзийл. — И дали не е по-добре да си каже истината.“
— За Сам Джонсън ли става въпрос? — попита Пен, отлагайки отговора.
— А за какво друго?
— Мислиш, че може би аз съм тоя Уърдман?
— Е, описанието му ми звучи като описание на твоята работа, Чарли.
— Мислиш, че може би съм убил… колко, пет души ли бяха, и въпреки това седиш и пиеш на една маса с мен?
— Хареса ми това „колко“, Чарли. Невинен, виновен, ти знаеш точно колко са. Писател като теб сигурно си носи малко тефтерче, където си записва всичко интересно. Убийството е също интересно нещо, нали?
— Само като изящно изкуство — отвърна Пен.
— Да считам ли това за признание? Щото останах с впечатление, че точно така гледа на нещата и тоя лунатик. Вслушва се в някаква откачена идея, че убийството не е лошо нещо или поне е необходимо да бъде извършено в името на нещо по-важно.
— Не, не е признание. Но да, ти си прав, следях отблизо всички убийства. Такава е работата на писателя. Но от гледна точка на детектив, мъчейки се да открия какво мотивира постъпките на хората, особено отклоненията, каквито всъщност имат повечето от нас.
— И до какво заключение стигна, Чарли?
— Че трябва да се навъртят още много километри по тая работа.
— Какво искаш да кажеш?
— Защото той очевидно е умно копеле и ако и най-умния мозък в нашето полицейско управление си губи времето да подозира мен, значи нямате почти никакъв шанс да го пипнете.
— Чарли — промълви Далзийл тихо, почти нежно, — има само един начин да ме спреш да си губя времето. Опитай се да измислиш нещо умно или кажи истината. Миналата събота ти…?
— И ако ти кажа, че съм отишъл на гости на майка, какво?
— Ще те поканя да дойдеш с мен до едно място, където напитките не са с такова качество, а обслужването е още по-лошо — отвърна Далзийл.
— Е, щом поставяш така нещата… бях при приятелка.
— Хубаво нещо са приятелките — кимна с разбиране Далзийл. — Но нека отгатна, тя е омъжена и ти като истински джентълмен, не можеш да ми кажеш името й.
— Анди, не знам защо си даваме труда да разговаряме, когато ти знаеш всички отговори предварително.
— Защото именно думите карат света да се върти — отвърна Далзийл.
— Мислех, че любовта върши тая работа.
— То е същото. Тя е свързана с думите.
— Ти нещо много задълба, Анди. Така. Какво ще правим сега?
— Ти ли? Ти няма да правиш нищо. Но ще ти кажа какво ще направя аз. Аз няма да те притискам да ми кажеш името, Чарли, защото уважавам дискретността и деликатните чувства в тези неща. Но ти си прав, че си приличаме. Аз също имам едно тефтерче, където си нахвърлям някои неща. И като седна да си прегледам записките, съм сигурен, че ще се натъкна на две или може би дузина, или може би дори повече, имена на жени, които могат да бъдат льо онази фам, която аз шерша.45 Ще си ги подредя по азбучен ред и след това ще ги посетя една след друга, за предпочитане вечерта, точно когато сервират вечерята на мъжленцето и на останалото семейство и ще им задавам един и същи въпрос: „Вие ли бяхте тази, която се е чукала с Чарли Пен миналата неделя следобед? Трябва да разбера това, иначе той е загубен.“ И съм сигурна, че въпросната дама ще се изправи мъртвобледа и ще предпочете да си признае, отколкото да те загуби. Всъщност, ако нейното старче й е омръзнало и тя смята да бъде с теб за по-постоянно, тя вероятно ще се вкопчи в този шанс да изкара нещата между вас на светло. Може дори да се получи така, че на някои от тях това може да се стори твърде хубав шанс, за да го изпуснат и може би ще бъда залян от порой от признания, което ще бъде доста неловко. Но това е риск, който просто трябва да поема. Освен ако не искаш да ме отървеш от него.