Или вестоносец. Харесва ми да си мисля, че съм вестоносец.
Сериозно, моята роля като най-обикновен инструмент никога не е била по-ясна, отколкото днес. Избраникът реагира на подадените сигнали на човек, който ги е чакал цял живот. На нито една атинска буфония жертвения вол не се е приближавал с такова желание към олтара. Всички необходими инструменти ги достави той самия, като дори собственоръчно сложи оръжието на жертвоприношението в моите ръце.
И точно в този момент времето спря. Не постепенно, не мудно забавяйки хода си както по-рано. Времето е тук… времето го няма.
И бълбукането на потока около вързаната лодка се слива с чуруликането на един дъждосвирец в една дълга меланхолична върволица от звуци, проснала се от набръчканата повърхност на езерото, чак до обширната пустош на небето като телефонна линия към самия Господ Бог.
Колко е приятно да си мислиш, че Те си почиват там горе, заслушани с тържествено одобрение в това, което става тук долу.
Смазаният стоманен прът трепва в ръцете ми, изригвайки в спонтанен климакс. Семето му бликва навън — черни кръгли топчета като есетров хайвер — пръскащи се във въздуха на всички страни, за да посее безсмъртен живот в тази смъртна плът пред мен. Устата му зяпва широко в екстаза на онзи момент на върховно проникване, но не толкова широко, колкото този нов, червен отвор в гърлото му, от който виждам как душата му излита като птичка от клетката си. Излита тя, махайки с криле над проблясващата повърхност на езерото, опиянена от внезапно придобитата свобода, докато тук, на сивата земя, празната й клетка се търкаля край захласнатия в смях поток.
Виновното оръжие аз хвърлям в пречистващите води. Нито една ръка не се протяга да го вземе.
Предстои ми още работа. Главата, полуоткъсната от месестото си стебло от изстрела на пушката, трябва да бъде измъкната изцяло и напъхана в нейното вместилище. Брадвата ми е под ръка — къде ли другаде би могла да бъде? Три удара довършват работата — ни повече, ни по-малко. Защото това е истински ден на тройката, три в едно, троицата е завършена, докато аз изтъркулвам трупа в речовития поток.
А брадвата? Опитвам я на тежест в ръката си, оглеждайки непроницаемите води. Но тя не носи никаква вина. Тя е един инструмент в моята пътека и няма нищо общо с неговото заминаване. Така че нека си остане.
Вземайки я със себе си, аз се отдалечавам и с всяка стъпка усещам как хода на времето се връща.
О, позволи ми да се озова скоро в сигурността на небесата, където ще маркирам времето завинаги.
И времето ще изгуби силата си да маркира мен.
Глава тридесет и седма
— Буфония — каза Дрю Ъркухарт, — което може да бъде преведено като „волско убийство“, е атинянски ритуал, целящ да сложи край на сушата и свързаните с нея лишения. Вероятно сте чели за това в Златния клон47…
Той млъкна и отправи усмихнат поглед към Далзийл, който каза:
— Не ходя по кръчми, за да чета. Дайте ни само същината.
— Фрейзър описва ритуала по следния начин. На олтара се разсипва ечемик и пшеница. Животното, което първо отиде да яде, се принася в жертва с помощта на брадва и нож, които веднага след това хората захвърлят и хукват да бягат. Накрая всеки един, имащ отношение към смъртта на животното се изправя пред съда и всеки от тях прехвърля вината по-нататък, докато най-накрая тя стигне до ножа и брадвата. Признават тези два предмета за виновни и ги осъждат на хвърляне в морето.
Паскоу, който слушаше внимателно — за разлика от шефа му, който бе обхванал лицето си с длани и тихичко стенеше в образувалата се фуния — попита:
— Значи затова смятате, че Уърдман е захвърлил пушката, но не и брадвата, това ли искате да кажете? Многоуважаемия е бил мъртъв, когато главата му е била отрязана, така че брадвата не носи никаква вина.
— Точно така. Вие вероятно сте забелязали как говори за оръжието, че стреляло едва ли не само, точно както говори за жертвата, че се е избрала сама, също като атинянски вол. Добре че се сетих, патолога намери ли признаци на храна в корема му?
47
Златния клон: Студия по сравнителна религия — обемист (12 тома) научен труд на големия британски антрополог и фолклорист сър Джеймс Джордж Фрейзър (1854–1941). — Б.пр.