Далзийл изскърца със зъби и Паскоу побърза да продължи:
— … и означава „пристрастяване към игра на думи“. От 1978 година с тази дума се обозначава и играта, която Пен и Дий толкова обичат.
— Никога не съм я чувал — каза Далзийл. — Изгубих интерес към настолните игри, когато разбрах, че от тях можеш да получиш само синини по задника, та оттогава си падам повече по накреватните.
Паскоу избягна старателно погледа на Уийлд и каза:
— Като гледам правилата, се чудя дали някой изобщо е чувал за нея. „Език по избор на играча, чийто ред е да мести… удвояване на точките за добри рими… учетворяване при оксиморонизъм48…“ Господи, кой би седнал да играе такава игра?
— Очевидно Дий и Пен я играят през цялото време — каза Хат.
— Госпожица Помона ти е казала и това, предполагам — забеляза Паскоу. — И колко време пазиш ти до сърцето си тази интересна информация?
Той говореше с добре пресметната вежливост, но Хат долови накъде бият думите му и каза:
— Не много. Искам да кажа, разбрах за нея едва миналата седмица и после се разболях, а и тя като че ли не беше кой знае какво, всеки случай, докато не чух доктор Потъл и доктор Ъркухарт тази сутрин, после господин Паскоу каза, че Пен потвърдил алибито на Дий за една нощ миналата седмица и си помислих…
— Е-е, момко, запази си красноречието за пред съда — прекъсна го Далзийл с нелюбезна нотка. — И без това сигурно ще се окаже пълна глупост. Искам да кажа, никой не може да те тикне в затвора затова, че играеш игри, та дори и да играеш с някого на прескочи кобила със задържане на прескока, стига да го правите насаме и по взаимно съгласие, а, Уийлди?
— Да, сър — отговори сержанта. — Освен ако играта не се нарича ръгби, в който случай можеш да продаваш билети на другите, за да гледат.
Емоциите винаги си пробиваха трудно път към лицето на сержанта, но това бе казано с такава липса на израз, каквато би накарала и Чарлз Бронсън да изглежда като комик.
— Ръгби — каза Далзийл. — Да, това е точка. „Немислимите“, а? Добър удар, Уийлди.
Фактът че получава комплимент за остроумен отговор и то за сметка на любимия спорт на Далзийл, този път извика на лицето на сержанта нещо съвсем близко до израз на изненада.
— Сър? — погледна го въпросително той.
— „Немислимите“ — повтори Далзийл. — Така наричат отбора на Ънтанк Колидж. Не е зле за банда пубери. Не ги е страх да подлагат крак, поне на това са ги научили, да не трошат напразно парите на татковците си.
Той говореше с одобрение в гласа.
Уийлд каза:
— Опасявам се, че не разбирам какво искате да кажете, сър.
— Пен и Дий са учили в Ънтанк Колидж, а също и Джон Уингейт, онова тéле телé шефа на Рипли. Знам го, защото едно време играеше в „Немислимите“. Полузащитник. Добър обратен пас.
Телефона отново иззвъня.
— И? — попита Паскоу.
— Той на възраст е май горе-долу колкото Пен и Дий. Може да си струва малко да поговорите, Пит. Да разберете какво са правели като хлапета. Господи, не мога да повярвам, че го казвам. Май доста време съм прекарал заедно с твойта дружка Поцо, а?
Телефона продължаваше да звъни.
Паскоу се обади:
— Да го вдигна ли, сър. Може да ви търсят от офиса на главния констъбъл.
— Ако е така, значи ще помисли, че съм тръгнал натам — отвърна Далзийл с безразличие и си погледна часовника.
— Виж кво сега. Унгейт ще е на пресконференцията заедно с всички останали хиени. Дръпни го малко настрани като свършиш. Като ти знам стила, това ще стане някъде около дванайсет и половина. Тези тéле телéта много обичат те да изстрелват въпросите, дай му сега колкото искаш от неговото собствено лекарство.
— А вие дотогава ще свършите ли с шефа?
— Освен ако не отвори втора бутилка — отвърна Далзийл. — Боулър, отиди с него. В края на краищата, това е твоя идея.
— Благодаря, сър — отвърна доволен Хат.
— И не се изсилвай. Вероятно само ще си загубите времето, а аз ви искам наблизо, за да не си пилея енергията да ритам неодушевени предмети.
После излезе. Хат се извърна към останалите с усмивка, подканвайки ги и те да се засмеят на шегата на Далзийл. Но те не отвърнаха на усмивката му.
Паскоу каза замислено:
— Не е в стила на супера да гони оня, що духа.
— Освен ако не е получил просветление свише за посоката.
Те поумуваха още малко върху прочутите гадателски способности на Далзийл, после Паскоу каза:
48
Оксиморон — стилистична фигура, която представлява съчетаване и свързване на думи или понятия, които логически се изключват едно друго (например дървен камък, бързай бавно). — Б.пр.