— Уийлди, Оксфордския речник го има вече и онлайн. Ели му е абонат, ако ти дам потребителското й име и паролата, можеш ли да го изкараш на компютъра.
— Щом е по твоя заповед, мога да изкарам каквото си пожелаеш.
Всички отидоха до неговия компютър и го загледаха как трака по клавишите.
— Готово — каза той. — Там сме.
— Супер. А сега намери парономания — каза Паскоу.
Уийлд обаче вече го бе изпреварил.
— Парономазия я има. Има я и паромфалосела, без която, както ми се струва, спокойно можем да минем. Но няма никаква следа от парономания. Така че освен ако великия Оксфордски речник не е пропуснал нещо, такава дума няма.
— И въпреки това — каза Паскоу замислено, — всички я видяхме, чухме какво означава. Интересно. Тъй и тъй си там, Уийлди, защо не пробваш контортопликация.
— Точно същата дума каза й супера — каза Хат. — Помислих си, че си я е измислил.
— Не — отвърна Уийлд. — Има я. „Изкривен и объркан.“ Но вече не е в употреба. Само един пример и то през 1648 година.
— Е, не го свързват с А. Далзийл, нали? — добави Паскоу. — Това да ти е за урок, Хат. Никога не подценявай супера.
— Няма, сър. Сър, откъде знае господин Далзийл за татуировката на госпожа Блосъм?
— Нямам представа — отвърна Паскоу. — Защо сам не го попиташ?
Глава тридесет и осма
Пресконференцията продължи повече от час. Техниката, предпочитана от повечето полицаи при контакти с джентълмените от пресата, жадни за информация, е едносричния отговор. „Да“ и „не“, където е необходимо, разширено до евфуистичното „Без коментар“, когато първите две не вършеха работа.
Паскоу обаче бе привърженик на многословните обяснения. Както Далзийл казваше: „След трийсет минути с мен почват да викат за още. След трийсет минути с Пит почват да се молят да си ходят“. Имаше репортери, които излизаха от пресконференциите с няколко бележници, претъпкани със записки, от които при по-късния анализ не можеше да се извлече нито ред полезна информация.
През цялото време само един човек направи що-годе успешен опит да извлече нещо конкретно от него и това беше Мери Егню, редактор на Мид-Йоркшир Газет, чието лично присъствие подчертаваше важността на събитието.
— Господин Паскоу — каза тя, — на нас ни се струва, че тези така наречени Уърдман убийства, са по скоро систематични, а не случайни. Такова ли е и вашето мнение?
— Струва ми се — отвърна Паскоу — че последователността на убийствата, плюс свързаната с тях кореспонденция, подробности от която, поради очевидни причини за сигурност, не мога да споделя с вас на този етап, предполагат нещо, което поради липса на по-добър термин, може да се определи като система, макар че не бива да позволяваме простотата на термина да ни обърква и да ни кара да го свързваме с нещо, което можем да наречем логична база на мисловния процес на извършителя. Тук става дума за изкривена психология и онова, което е систематика за нея, разбира се, когато се разбере, нормалната психика би приела като разпокъсана и дори алеаторична.49
— Ще приема това за „да“ — продължи Егню. — И тогава, след като имаме луд, убиващ по модел на някаква последователна система, с каква точност можете да предупредите онези, които са подложени на най-голям риск да станат жертви?
— Добър въпрос — каза Паскоу, което на езика на политиците означава, че няма намерение да отговаря на него. — Това, което мога да кажа е, че ако тези убийства са систематични, тогава огромната част от вашите читатели няма от какво да се страхуват.
— Ще им бъде приятно да го узнаят. Но като гледам списъка с жертвите, според мен от Джакс Рипли нататък, всички те имат нещо общо с Центъра — пряко или косвено. Предупредили ли сте всички, които работят или ходят често там, да внимават?
Паскоу, усещайки че го притискат, смени рязко тактиката и отвърна:
— Не.
След което насочи погледа си към един репортер от Скотсман, чийто акцент знаеше, че е толкова силен, че половината от събралите се тук нямаше да го разберат и каза:
— Господин Мърей?
Когато пресконференцията свърши, той се запита, както често правеше и преди, какво би станало, ако вместо да се измъква, реши да споделя. Да им даде всички парчета информация, търкалящи се из главата му и по бюрото му и може би някой със специални познания или може би просто любител на детективски романчета, за когото подобни завързани работи са като предястие ще ги погледне и ще каже: „Хей, знам какво значи това! Та то е ясно като бял ден!“
49
Алеаторика — модернистично течение в музиката, чиито естетически и композиционни похвати почиват на принципа на случайността, на моментната съобразителност на изпълнителя, т.е. на непрекъсната смяна на техническите похвати. — Б.пр.