— С други думи, е трябвало да изнася представление, за да бъде приет, така ли? — попита Паскоу.
Уингейт сви рамене.
— Всеки си търси начин на оцеляване и това важи за всички възрасти — отвърна той, хвърляйки поглед към Далзийл.
Дебелака се прозя широко. Хипопотамска прозявка, помисли си Паскоу. Ако имаше такава дума.
— А измислял ли е думи? — попита той, недовършил докрай прозявката.
Уингейт се усмихна студено и каза:
— Колко типично полицейска черта — да показваш по-малко знания, отколкото всъщност имаш. Да, това също го правеше, което прибави нов елемент към играта, която играеше с преподавателите и сега пак се подлагаха на риска да се преструват, че разбира дума, която дори не съществува. Но това не беше просто случай на épater pédagogie; той събираше тези думи в свой собствен речник, който бе разделил на отделни речници по сфери на употреба. Спомням си, че имаше Европейски речник, Еклесиастичен, изобщо много интересна работа. Но това, което затвърди окончателно статуса му всред юношеската интелектуална мисъл, бе Еротичния му речник. Спомням си, че в него имаше над сто думи за женски полов орган. Не знам дали това бяха истински думи или измислени от него, но ако чуете някой мъж на моя възраст да казва за пърхутката на приятелката си, че била еди каква си, да знаете, че е стар випускник на Ънтанк.
— Е-е — каза Уийлд.
— А? — погледна го Уингейт.
— Всички примери, които дадохте, започват с Е. Европейски, Еклесиастичен, Еротичен.
— О, да. Това бе част от майтапа. Шефа на катедрата по английски май я започна. Той бе единствения от преподавателите, който изобщо не се объркваше от малките игрички на Дий. Всъщност той даже се присъедини към тях и често успяваше да го затапи. И именно той пръв обърна внимание върху многозначителността в инициалите на Дий — O.E.D.51 И след това Дий започна да търси за речниците си само думи, започващи с Е, за да може да се наричат с инициалите му. Като например Орсън Еротик Дикшънъри.
— Ами къде е тогава Ричард? — полюбопитства Паскоу.
— Какво? А-а, Дик, умалителното от Ричард? Не, това беше пак шега на ръководителя на катедрата по английски. Той започна да му вика Дикшънъри Дий52 и така му остана. Дик е съкратено от дикшънъри. Схванахте ли?
— Ясно — отвърна Паскоу. Ясно му беше, че Далзийл отново се прозя. — Значи край на Карл и Орсън. На сцената излизат Чарли и Дик, така ли?
— А също и Джони. Спряха да му викат Сейнт Джон.
— Значи се приобщиха, с една дума.
— По-точно бяха приети, но не се приобщиха — уточни Уингейт. — Не позволиха на останалите да забравят как са се отнасяли към тях по-рано. Започнаха да издават списание „Кръшкач“, като от всяко издание излизаха само два екземпляра — едно за тях и едно пускаха под наем. Истински самиздат, с толкова ярко изразена подмолна насоченост, че всички искаха да го четат, още повече за това, че се отнасяше не само за нас, но и за преподавателите.
Паскоу си спомни за посещението у Пен и каза:
— „Карачката на Лоунсъм“… това говори ли ти нещо?
Уингейт го изгледа странно и забеляза:
— Свършили сте си май работата. Лоунсъм беше господин Пайн, шеф на Дакр Хаус. Всички го мразеха.
— Дакр Хаус… става на Дог Хаус53? — досети се Паскоу. — Ами карачка? Нека отгатна. Това е било едно от имената на Дий за мъжки полов орган, нали?
— Не си спомням точно, но ми звучи много вероятно.
— А Симпсън? Бланд?
— Отговорника на Дакр и заместника му. Най-големите врагове на Дий и Пен. Помежду им постоянно се водеше битка.
— И кой победи?
— Като стигнаха към петата година, те вече нямаха равни на себе си. Дий и Пен владееха положението изцяло. Отвреме-навреме дори се наричаха един друг Краут и Хорсън пред другите, макар че никой друг не би посмял да се обърне към тях така. Все едно че казваха: „Това, че благоволяваме да поддържаме с вашата пасмина мирно съвместно съществуване, съвсем не означава, че имаме нещо общо с вас. Ние сме различни, а това означава по-добри. Някой да не е съгласен?“
— А имаше ли такива?
— Понякога се намираха. Но тъй като с времето Дий вече ги бе подредил вербално, а Пен — физически, скоро разбираха грешките си.
— А Джони Оукшот остана ли си част от отбора? — попита Паскоу.