— Напротив, ще ни оказват сътрудничество винаги, когато го поискаме — възрази Далзийл, усмихвайки се сардонично. — Няма какво да му съчувстваш, Пит. Женен мъж, който не може да си контролира карачката, си е истинска пърхутка. Въпроса е дали си струваше да го цедим? Измъкнахме ли нещо полезно? Гледам младия Боулър тука още малко ще намокри гащичките от нетърпение да каже нещо.
— Да, сър — нетърпеливо каза Хат. — Всъщност две неща. Първо, това момче Джони, което се удавило, в тази игра, която Пен и Дий играят, макар че била само за двама играчи, те са нагласили трета поставка и когато ги видях да играят — когато се наричаха Краут и Хорсън — плочките на тази трета поставка бяха J, O, H, N, N и Y. Освен това и двамата имат една снимка, където са се снимали тримата, заедно с умрялото момче.
— Снимали са се с умряло момче? — заинтригувано попита Далзийл.
— Не, сър. Искам да кажа, момчето е било живо, когато са се снимали.
— Жалко. Карай нататък.
— И неговото истинско име е Сейнт Джон, а онази рисунка, дето дойде с Първия диалог, Дий не каза ли, че била от Евангелието на Йоана57…?
Налягането на парата му като че ли намаля.
Далзийл каза:
— Това ли ти беше първото свършено нещо? Да се надяваме, че вървиш нагоре. Следващото?
— Просто ми хрумна, тъй като истинското име на Дий е Орсън, това ме накара да се замисля за онова, което каза съветник Стийл преди да умре и което ми прозвуча като розова пъпка — някой не каза ли, че това били последните думи от филма Гражданина Не-знам-си-Кой, чийто режисьор бил Орсън Уелс, който сам участвал в него… не е ли така…? Аз лично не съм го гледал, но…
Той гледаше слушателите си с надежда — не за аплодисменти, разбира се, но все пак за някакви признаци на интерес.
Паскоу му се усмихна насърчително, Уийлд остана непроницаем както винаги, а Далзийл каза:
— Какво искаш да кажеш, момко?
— Това беше само асоциация, сър… помислих, че е важно и…
— Аха. Предполагам, че ако Стийл Гладника е бил филмов лъв, което той не беше, и ако е бил випускник на Ънтанк, което той не беше, и ако е знаел истинското име на Дий, в което се съмнявам, тогава може би щеше да замирише едва-едва на нещо важно. Не плачи, момко. Поне се опитваш. Ами вие, двамата силни и мълчаливи типове? Уийлди?
— Това за удавеното момче ми звучи малко странно, но не мога да видя с какво ни помага то — отвърна сержанта.
— Може би дори повече от странно, не ти ли се струва? — попита Паскоу.
— Може би. Но това не е нещо, което Пен и Дий крият, нали? Снимката е пред очите на всички, името му на играта също. А обикновено най-важно е онова, което хората се опитват да скрият от теб. И започва да ми се струва, че тук започваме да се давим в думи, а не с реални неща.
— Уърдман работи само с думи, Уийлди — напомни му тихо Паскоу.
— Да, но такива думи, които играят вътре в него. А на мен ми се струва, че Пен и Дий, всеки по свой си начин, пускат думите си навън, не ги държат в себе си да гноясват.
Далзийл, в лицето на този неочакван психо-лингвистичен анализ, изпусна една дълга въздишка, тип „И ти ли, Бруте“ и се извърна към Паскоу:
— Пит, мислиш ли, че от тука може да излезе нещо? Пак бива, че нещо напоследък не те чуваме да злословиш за Франи Рут, който, както чувам, е на път да стане нашия втори Чарли Пен. Все пак няма да е зле да видим какво се върти из лабиринтите на главата ти.
— Не знам… просто не мога да повярвам, че в случая с Дий, всички тези съвпадения на място, време, възможност и интерес, не означават нещо важно.
— Ами тогава да поговорим още веднъж с него. Но не ти. Ако е Уърдман, той е умен задник и досега отдавна да те е усетил. Ти ще идеш да поговориш малко с Чарли Пен и да видиш дали няма да го изтръскаш да си каже нещо за алибито. Колкото до мен, аз отивам да видя как ще реагира господин Дий на малко основен английски. Боулър, идваш с мен.
— Аз ли, сър? — попита не особено ентусиазирано Хат.
— Ти ами. Някакви възражения? Както чувам, ти прекарваш повече време в оная библиотека, отколкото тук, така че какво изведнъж се задърпа като девственица? — И Дебелака гръмко се разсмя. — Ясно. Твоя обект там, госпожица Рибена, мисли за своя шеф и теб те е страх, че твойта работа може да се развали, ако тя те хване да го държиш, докато аз му тъпча топките. Проверка на характерите, момко. Някой ден ще й се наложи да избира между теб или него, затва няма да е зле да понасилим малко нещата преди да си купил пръстена. А сега хайде да свършим малко работа, а? Откога се мотаем из игрището, търчим като луди, а никакви териториални придобивки налице. Ако тоя задник иска да играе с нас, нека поне пренесем играта в неговото поле!