— И какво станало с него накрая?
— О, върнал се в Америка и умрял — отвърна Рай.
— Обаче изпусна най-хубавото — каза един нов глас.
Двамата се извърнаха към вратата, където Чарли Пен се бе материализирал като духа от бутилката и сардоничната усмивка разкриваше неравните му зъби.
„Откога ли седи там и подслушва“, запита се Хат.
— Мога ли да ви помогна с нещо, господин Пен? — попита Рай с толкова лед в гласа, че Хат неволно погледна дали от устата й не падат ледени кубчета.
— Просто търся Дик — отвърна той.
— Той е на приземния етаж. Работят по Римския пазар.
— Разбира се. Per Ardua ad Asda, би казал човек. Ще ида да погледам и аз малко сеир. Радвам се, че ви видях, господин Боулър.
— Аз също — каза Хат, мъчейки се да разбере дали Пен е искал да го питат, какво е онова, което Рай е пропуснала или дали намеренията му са били да предизвика въпроса чак когато си тръгне.
Той бързо реши и подвикна в отдалечаващия се гръб на писателя:
— А какво е това най-хубаво нещо, което Рай пропусна?
Пен се спря и се обърна.
— Какво? А, Майнър ли имате предвид? Ами, какво да ви кажа? Изглежда, въпреки напредналата си възраст, бедния човек имал непрестанни еротични видения с млади голи жени, които му се сторили несъвместими с непрекъснато растящата му вяра в Бога.
— Така ли? Ами че това става сигурно с всички попрехвърлили годините мъже — каза Хат, стараейки се с всички сили язвителността му да не проличи много.
На Пен обаче не му мигна окото. Точно обратното, той се ухили широко и каза:
— Разбира се. Но не всички вземат ножчето и си режат пишките, нали? Приятен ден.
Глава четиридесета
— О, Господи, миризмата, миризмата! — извика Амброуз Бърд, стискайки с два пръста орловия си нос. — Прекаляват с миризмата. Те винаги прекаляват с миризмата.
— Миризмата е евокативна59, може би най-евокативната от всички човешки възприятия — тросна се Пърси Фолоус.
— Така ли? А евокативна, както без съмнение знаеш от безграничните дълбини на класическите си познания, произлиза от латинската дума evoco, evocare, повиквам, извиквам. От програмата виждам, че една от тези така наречени миризми, е миризмата на печен лалугер. Ако оставим настрана въпроса откъде в тези екологични времена ще намериш лалугер за печене, можем да се запитаме какво би евокирала от нас подобна миризма. Не можеш да извикаш, да повикаш нещо, което го няма. Колко от посетителите ни, според теб, биха имали представа на какво мирише един печен лалугер? Ето защо, като дразнител на латентна памет, такава миризма едва ли може да бъде наречена евокативна. Sic probo!60
— Виждам, че репетицията е започнала — каза Анди Далзийл.
Дик Дий се извърна и се усмихна.
— Суперинтендант, колко тихо пристигате. Но не бива да се изненадвам на такава лекота на движенията у човек, който едва миналата събота е бил терпсихорова61 звезда на мускетарския бал.
Това бе разузнаване от най-висша класа. Да, вярно, той бе подразнил Паскоу и Уийлд със смътни думи относно това къде е бил в събота вечерта, но дори те не можаха да се досетят къде е бил, така че откъде ли е могъл да научи Дик Дий?
Отговорът бе повече от очевиден: Чарли Пен, който сигурно като попарен е хукнал до Хейсгарт да разбере как е успял Далзийл да му разбие алибито.
Той каза:
— Вие сте доста добре информиран за мъж, който не прави нищо друго, освен да се рови в стари книги. И тъкмо стана дума за стари книги, защо сте ги оставили и сте слезли тук долу? Да бъдете рефер ли?
„Тук долу“ означаваше приземния етаж на Центъра, предвиден изключително за складови помещения до разкриването на римския квартал, когато се копаеха основите. Решението да се включи римския площад в Центъра като част от представяне на римската действителност с образователна цел, бе брилянтен компромис между лагера на археолозите и прагматичните съветници от общинския съвет, които искаха да довършат Центъра колкото е възможно по-скоро. Обаче не стана точно така. Гладника Стийл яростно бе бранил всяко пени от допълнителните разходи и допълнителното напрежение, на което бе подложена Филомел Карканет, бе огромен фактор в разболяването й.
61
Терпсихора — една от деветте музи от древногръцката митология, муза на лиричната поезия и танците. — Б.пр.