— Както винаги, вие улучвате право в целта, суперинтендант — отвърна Дий. — Тук ме води скромната ми репутация на добре информиран човек, който трябва да бъде арбитър между двама войнстващи гладиатори.
— А те защо са тука? Това не е техния гьол. Като минавах през читалнята ми се стори, че зърнах Фил Карканет горе.
— Да, така е. Срамота. Този Пазар, знаете, е нейна рожба. Тя положи такива неимоверни усилия да убеди всички, археолозите и съветниците. Тя практически го направи със собствените си две ръце — никой друг не искаше да се заеме със съветник Стийл. Това бе в противоречие със същността на нейната личност и това накрая я пречупи. Тя беше в болнични, но кончината на господин Стийл премахна и последната пречка към проекта, парите изведнъж се намериха и тъй като откриването предстои съвсем скоро, тя направи опит да дойде днес, но се страхувам, че нейните колеги от триумвирата ще откажат да се оттеглят от бойното поле. Виждате ли какво се получава? Това е още едно нещо, резултат от смъртта на съветника. Разчисти се пътя към назначаването на общ директор и именно за неговите чертози водят люта борба нашите герои. Още при първия признак за спор, бедната Филомел избяга потресена. Пред вас е плода на нейния труд, но не и реколтата. О Боже!
Той притисна длани до ушите си, за да заглуши избухналия изведнъж шум.
— Намали го, намали го! — развика се Фолоус.
Шумът намаля и премина в нещо по-познато — смесица от говор, конско процилване, кукуригане, кучешки лай, звън на звънчета, детски смях, като отвреме-навреме се промъкваха и нотки на леко ориенталска музика.
— Така е по-добре — каза библиотекаря.
— Така ли? — изненада се Бърд. — Ти трябва да ходиш на по-тихи пазари. Не като този на Сейнсбъри, само музика и крясъци. Много шумни места са.
— Аха, това е от твоите познания за тълпата — иронично отбеляза Амброуз. — С които предполагам си се сдобил в някой твой предишен живот, тъй като едва ли може да е от твоята театрална публика. Но този език… не трябваше ли тези хора да говорят на латински или англосаксонски? Не ми звучат на нищо познато.
— И как би могло, като всичко, което си чувал е някоя миришеща на нафталин баба да декламира откъси от Беоулф62. Така, доколкото най-добрите палео-демолози могат да преценят, е звучал езика в неговата разговорна форма.
Далзийл, който не изпускаше Дий от погледа си, забеляза одобрителното пламъче в очите му и каза:
— Това там пало н’ам-к’во-си, май е ваше изобретение, а?
Това бе добър ответен удар за мускетарския бал. По лицето на Дий се изписа изненада, която той се опита да скрие не с подминаване, а като я превърна в комедия.
— О-о, какъв ненадминат детектив сте вие, суперинтендант. Да, наистина, споменах този неологизъм в един разговор с господин Бърд и ми стана приятно като разбрах, че с неговото чувствително ухо на артист, той го е запомнил и прибавил към речника си. Какво още, питам се аз, е успяло вашето чувствително ухо да долови в тази размяна на удари.
Далзийл отвърна:
— Потвърди се това, което знаех от по-рано, че те са двама най-обикновени чекибойци. Доколкото разбирам, когато бедната Фил си е отишла, Амброуз е поел ръководството на озвучаването, а Пърси е взел миризмите.
— Отново точно попадение — каза Дий. — Между другото, хареса ми това „чекибойци“. Искате ли да останете още малко или ще си тръгвате? Или защо да не направим една малка обиколка, докато разговаряме?
Въпросителните изречения бяха придружени от тънка усмивка, която Далзийл складира в паметта си за по-късен анализ, както и много други неща, предизвикващи интересни въпроси.
— Да си говорим за какво? — попита той.
— За това, за което сте дошли да говорите с мен — отвърна Дий. — Макар че може би ще отгатна, ако кажа, че ще стане дума за печалната смърт на лорд Пайк-Стренглър и неговото място в по-широкия контекст на издирването ви на Уърдман.
Докато говореше, той го поведе из пазара между различните сергии. Повечето от тях бяха чисти артефакти, в толкова реалистичен вид, колкото осветлението и звуковите ефекти можеха да им придадат, но стоките върху тях и търговците, които ги продаваха, бяха отлети от пластмаса. Все пак имаше три-четири сергии, които бяха отрупани с истинска стока и които бяха обслужвани от истински хора. Дий се спря пред една от тях, на която се продаваха дреболии от метал, везни, чаши, украшения и други. Продавачката, хубава тъмнокоса жена в проста кафява роба, която по-скоро подчертаваше, отколкото скриваше пищното тяло, гънещо се под нея, се усмихна и каза:
62
Беоулф — герой от епична поема от неизвестен поет. Тя е най-старата оцеляла поема на староанглийски, а също и в най-ранната народна английска литература. Често се цитира като една от най-важните творби на англо-саксонска литература. — Б.ел.кор.