— Аз ли? Елате на моята възраст и ще видите, че няма да ви се гледа твърде много назад. Но от професионална гледна точка, това за мен е място, където прекарвам доста време.
— Но не, сигурен съм, по високотехнологичните начини, прилагани от съвременната културно-историческа индустрия?
— О, не знам. Гледали ли сте онази стара телевизионна поредица „Доктор Ху“? Там, дето един пътува с машина на времето, прилична отвън на телефонна кабина? Пълна със стари джунджурии, поне повечето от тях, но винаги ми се е струвало, че тук са прави. Телефонна кабина. Щото точно това правя с миналото. Като тоя доктор, аз се озовавам в отдавна отминали дни, където лошите са правели неща, с които са променяли бъдещето и изобщо не ме интересува как съм стигнал дотам. Моята работа е да поправя нещата доколкото мога и да гледам бъдещето да е колкото е възможно по-близо до това, което трябва да бъде.
Дий го гледаше с широко отворени очи.
— Господар на времето! — възкликна той. — Вие се виждате като господар на времето? Да, да, мисля, че разбирам. Ако някой извърши убийство или ограби банка, то е защото иска да промени света така, както на него му се иска, обикновено за да го направи по-удобен за себе си и близките си, нали? Но като ги хващате, вие възстановявате статуквото, доколкото това е възможно. Естествено, ако някой е бил убит, не можете да го съживите, нали?
— Не мога да връщам на хората живота, това е сигурно — отвърна Далзийл. — Но мога да запазя живота им. Този Уърдман, например. Досега колко души е убил? Започна с Андрю Айнстъбъл, ако се брои това да оставиш някой да умре, после младия Дейвид Питман и Джакс Рипли и след тях… кой беше следващия?
— Съветника Стийл — отвърна Дий с готовност. — После Сам Джонсън и Джеф Пайк-Стренглър.
— Как леко и лесно се изплъзват от езика ви, господин Дий — забеляза Далзийл.
— О, Боже! Това капан ли беше? Ако е така, нека ви направя едно предложение, господин Далзийл. До този момент бях доволен да играя ролята си на свидетел в тази шарада. Но вашия неизтощим интерес ме кара да се питам дали и за двама ни не е по-добре да признаем, че вече преминавам в категорията на заподозрените.
На лицето му се четеше нетърпелив и почти неподправен интерес.
— Искате да бъдете заподозрян? — полюбопитства Далзийл.
— Искам да получа възможност да бъда свален от вашия списък… ако, както се опасявам, съм в него. В него ли съм, господин Далзийл?
— О, да — усмихна се Дебелака. — Както и Осама бен Ладен.
— Благодаря ви — върна му усмивката Дий. — А сега нека се опитаме да открием някой факт, който да ви докаже, че аз не съм Уърдман. Можете да ме питате каквото си искате и аз ще ви отговоря истината.
— Или да платите глоба.
— Моля?
— Истина, Смелост, Сила или Обещание. Много я играехме тази игра като деца. Трябва да си избереш едно от тези четири неща. Или да платиш глоба, като например да си свалиш пликчетата. Вие избрахте Истина.
— И смятам пликчетата ми да си останат на мястото — отвърна Дий.
— О, така ли? Вие обратен ли сте?
— Обратен в смисъл на лош или със сексуални отклонения?
— И двете.
— Не.
— Никога?
— Е, откакто съм се родил съм извършил най-различни нарушения, като например нарушения на закона за движение по улиците и пътищата, крил съм доходи и съм използвал бланки на библиотеката за свои цели. Освен това има една-две дребни любовни идиосинкразии63, на които бих се радвал, ако намеря отзивчив партньор от другия пол. Но мисля, че всички тези неща се вместват в рамките на нормалното човешко поведение, затова смятам да отговоря с не, макар, строго погледнато, да не мога да отговоря никога.
— Значи вие и Чарли Пен никога не сте си дърпали пишките?
— Като юноши да, отвреме-навреме. Но само като, ако ми позволите сравнението, стратегия на изчакване за запълване на този томителен период между пубертета и достъпа до момичета. Щом на сцената се появиха момичета, нашето приятелство се превърна в нещо прилично, в смирението си, на отношенията между две монахини.
— Монахини? А не монаси?
— След лошия имидж на много от католическите мъжки ордени през последните години, предпочитам да се придържам към монахини.
— Може ли Чарли да бъде Уърдман?
— Не.
— Защо сте толкова сигурен? Освен ако вие не сте Уърдман, разбира се.