— Нямам търпение — подметна Далзийл.
— Кръстосай си краката и мисли за Исус, обичаше да казва баба ми — каза Ъркухарт. — Тук, в същия абзац, има още нещо, което вие, с шотландското си потекло, господин Далзийл, сигурно сте забелязали. „Наперена стъпка.“ Как беше?
Той започна да тананика тихо някаква мелодия, после интерполира странната дума, сякаш изпитваше трудност да си я припомни, докато останалите гледаха очаквателно към Далзийл, който изведнъж ги смая, като започна да пее с много приятен баритон: „Ако мислите в сърцето си, че имам прекалено наперена стъпка, значи никога не сте стъпвали на островите!“
— Браво — поздрави го Ъркухарт. — Приятно ми е да установя, че не сте се превърнали изцяло в туземец.
— Значи Уърдман знае тази песен. И какво от това?
— Всичко това оформя картина — отвърна Ъркухарт. — Следващия абзац. „Уместна дума“. Защо е уместна? Разбира се, защото следва Фолоус67. Е, знаем го, че е маниак на тема думи, но по-интересно, забележете в онази част, където се говори, че Фолоус е също така част от плана, „макар времето му да изглеждаше все още далеч“. Въпрос: какво иска да каже? Предполагам иска да каже, че на Фолоус още не му е бил дошъл реда, съгласно неговата последователност. Следващ, но през един, може би? Тогава защо казва, че „времето му изглеждаше малко отдалечено“? Освен това забележете абзаца, където се казва, че „средната стъпка още не бе ясна“. Като че ли иска да каже, че макар реалната цел, която трябва да е Бърд, да е налице, въпреки това има още една междинна стъпка между Бърд и Фолоус.
— Също като миналия път — каза Паскоу, който слушаше с голямо внимание. — Споменаваше за три стъпки, нали? Макар да имаше само един труп.
Ъркухарт кимна одобрително като на примерен ученик и продължи:
— Това ме кара да се питам дали доларовия знак и монетата нямат нещо общо с тази средна стъпка. Но да върви на майната си. Да продължим. Следващия абзац, нищо. После те започват да разговарят. Проверих някои неща тук с моето маце. „Каква страховита нощ е тази. Двама-трима от нас видяха странни гледки“, това е от Юлий Цезар, действие първо, сцена трета. Но Диомед и Главк ги няма в Шекспир.
— Бълуър — Литън68, Последните дни на Помпей, Глава първа — каза Далзийл. — Мислех, че всеки го знае.
Това накара всички до един да млъкнат и да вперят невярващи погледи в Далзийл, с изключение на Паскоу, който знаеше, че това четиво се радва на почти постоянно присъствие на нощното шкафче на Далзийл. Тази информация не бе придобита от лични наблюдения върху спалните навици на Дебелака, а от едно от редките посещения в дома му заедно с Ели, която „без да иска“ се бе объркала и на път за тоалетната бе влязла в спалнята му — грешка, която бе повторила и през останалите две редки посещения. Книгата пак бе на същото място, но закладката бе променила мястото си, което предполагаше или бавно, или редовно четене.
Освен това бе забелязала, че върху книгата има голям надпис Собственост на хотел „Лонгбоут“, Скарбъроу, а закладката представлява сгъната на две сметка, адресирана до г-н и г-жа А. Х. Далзийл. За бившата съпруга на Далзийл се знаеше малко или по-точно малко се говореше. Но Ели, забелязала датата на сметката, заяви: „Това сигурно е било по времето, когато са били на меден месец! И той през цялото това време е пазел книгата, открадната от хотела, до леглото си. Каква романтика!“ и веднага отиде и купи един екземпляр втора употреба. Паскоу се бе опитал да го прочете, но се бе отказа още след две глави, така че трябваше да се задоволи с тълкуването на жена си.
Всичко това му мина през ума заедно с мигновено споходилото го просветление за значението на втория инициал, който Дебелака не бе използвал никога през живота си и докато не чу Ъркухарт да изрича:
— Не я знам, Хамиш. — За какво става дума?
— За изригването на Везувий, разрушило града по римско време.
— Е, значи това за лавата пасва чудесно тогава. А цитата от Юлий Цезар може би предполага, че скоро един тиран ще бъде свален…
— Момент — спря го Паскоу. — Това не са думи на Уърдман, а думи от разговора между Бърд и Фолоус.
— Да, но за този разговор няма друга информация, освен тази на Уърдман — възрази Ъркухарт. — И аз казах може би предполага. Просто се опитвам да налучкам някои идеи. Като „средна стъпка“, „лава“. А, да, в абзаца дето влизат във водата. Тук няма морално неодобрение, съгласен съм с Потъл, но мисля, че тук Уърдман изпитва нещо като приятно вълнение може би. „Като глиган…“
68
Едуард Джордж Ърл Бълуър — Литън (1803–1873) — британски политик, поет и критик, чиито книги се радват на голям интерес и в наше време. — Б.пр.