— Шрифта.
След което се спогледаха изпитателно.
— Точно така. Шрифта. Всички тия главни букви. Дали означават нещо, запитах се аз — каза Ъркухарт.
— Слаба машинописка — обади се Далзийл.
— Не си дори близо — отвърна Ъркухарт. — Не, според мен това е хронограма.
Той ги изгледа победоносно. Всички го гледаха тъпо.
— Хронограмата — обясни той, — е писание, в което някои букви са направени да изпъкват, за да подчертаят съответна дата или епоха. В повечето случаи в хронограмата се използват римски цифри, защото, разбира се, те служат и като букви. Например Густав Адолф, шведския крал, загинал по време на Тридесетгодишната война, заповядал да изсекат медал, с който да ознаменува една победа през 1632 година, със следния надпис.
Той отиде до дъската и написа:
ChrIstVs DVX: ergo trIVMphVs
— Което, разбира се, означава…
Той очаквателно замълча, наслаждавайки се на господстващото положение, което му даваше знанието му.
— С Христос напред, ще разрешим това за нула време — наперено изрече Новело.
„Всички се засмяха, дори Тримбъл, а Ъркухарт я възнагради с вулгарната си усмивка, с която вероятно сваля студентките — помисли си злобно Хат.“
— Може и така да стане — каза лингвиста. — Сега дайте да си представим всички главни букви като римски цифри и да ги извадим от текста. В латинските текстове обикновено U-тата се пишат като V-та. Което ни дава… — Той написа на дъската 100+1+5+500+5+10+1+5+1000+5 — … което от своя страна е равно 1632. Това става и на английски. Много известен пример е следния…
Той отново се извърна към дъската и написа:
LorD haVe MerCy Vpon Vs69
— Събирате цифрите и получавате 1666. Тук годината не е свързана с Големия пожар, а с едно друго събитие, което Драйдън ознаменува в неговото Annus Mirabilis, морската война между Англия и Холандия.
„Интересно — помисли си Паскоу. — Колкото повече навлиза в преподавателския си маниер, толкова по-слабо се забелязва шотландския му акцент.“
— Тука U-тата са изписани като V-та, макар да не са на латински — забеляза Уийлд.
— Начин, запазил се за краснописа на гравирани посвещения — каза Ъркухарт. — Едно време хората са нямали електрически инструменти и им е било трудно да гравират извивки. Нашия Уърдман обаче е пурист. В неговото стихче само V-тата са цифри. Да видим какво ще получим сега.
Той написа:
1+5+1+1+5+50+1+500+500+1+1+1+500+1+5+1+1+1 = 1576
— Е, ето как стои цялата работа — каза той доволно и си седна на мястото.
Всички седяха без да помръднат и се взираха като придворните на Балтазар в стената.
— И това ли е всичко? — попита Анди Далзийл.
— Освен ако не съм сбъркал при сбора.
— Но какво, мамка му, означава това?
— Хей, човече, аз съм по езиците, ти си шибания детектив. Но щом казва „Имам среща“, предполагам че тя е с неговата следваща жертва, така че 1576 е някакъв вид подсказка.
— Съжалявам, не съм толкова добър по история — каза Питър Паскоу. — Станало ли е нещо важно през 1576 година?
— Сигурно някакви лайна за изсрани, както винаги — отвърна Ъркухарт с безразличие. — Виж, какво, за мен това е всичко. Ако нямате въпроси, на които мога да отговоря, имам лекция.
— Аз също имам задължения — каза Потъл. — Така че ако няма нищо друго…
— Друго? — повтори Далзийл като ехо не много тихо.
Паскоу огледа присъстващите и каза:
— Не, изглежда това е всичко. Благодаря много и на двама ви. Ще поддържам връзка с вас. И разбира се, ако ви хрумне нещо ново, не се колебайте да се свържете с мен по всяко време.
Двамата учени си тръгнаха. Възцари се неловко мълчание, което бе нарушено от Главния констъбъл:
— Е, това разрешава поне един проблем, Анди. Сега вече можем да се заемем с всички онези подробности от модерната следствена техника и вероятните заподозрени, за които не искаше да говориш пред цивилните.
— Точно така — каза Дебелака. — Питър?
„Благодаря ти много“, помисли си Паскоу, а на глас каза:
— Сър, хвърлили сме всички сили в това. Съдебна медицина, база данни, плюс всичкия личен състав, който можем да отделим. Разговарят с всеки, намирал се на половин километър от библиотеката вчера вечерта. Всички касети от охранителното видео на библиотеката и долу на търговския център се преглеждат сантиметър по сантиметър. И както виждате със случая с доктор Ъркухарт и доктор Потъл, привличаме всякаква друга помощ отвън, за която се сетим.