И някъде много далеч, все още в периферията на света, Хат Боулър караше малката си кола всред следобедното движение като луд, докато в същото време, на известно разстояние зад него, Питър Паскоу се носеше в същата посока, загрижен много повече за неговия живот и крайници, както и за този на останалите участници в движението.
Цепениците в огъня горяха бързо, оформили купол, после се срутиха в купчина ярки въглени, чиято сърцевина пулсираше от всепоглъщащата топлина.
— Страхотен огън за филийки — промърмори Рай. — Когато бях малка, спомням си как стоях пред огъня като сега и всички си препичахме дебели филии бял хляб докато почти почернеят, после ги мажехме с масло докато то попие в хляба. Сетих се за това и когато идвахме миналия път…
— Препечени филии — повтори като ехо Дий. — Да, чудесно би било. После, може би. Като свършим играта.
И той хвърли още дърва в огъня, и скоро след това семената на топлината отново избуяха от пепелта, за да се превърнат в огнени езици, които обхванаха тези нови дърва така, че те започнаха да помръдват, да съскат и стенат, а през това време огъня всред тях ставаше все по-горещ и по-горещ, докато в стаята започна да става вече непоносимо горещо.
Дий си съблече горнището на анцуга, за да остане по тениска, която се изпъна по един неочаквано мускулест и атлетичен торс. Рай последва примера му, издърпвайки пухкавия вълнен пуловер, който бе навлякла, през главата си. Чак когато грубите вълнени нишки бръснаха лицето й, тя се сети че отдолу няма нищо друго, освен тънкия копринен сутиен, с който бе на погребението. Или може би се престори, че се е сетила именно в този момент? Разбира се, нямаше никаква ясно доловима пауза в движението й, докато изтегляше пуловера през главата си изцяло и го пусна до стола, след което се наведе и направи думата радост.
Дий нито отклони поглед, нито се взря с копнеж в гърдите й, а само кимна като че ли одобрително и каза:
— А сега, ако играехме поетичната, където пресичането на дума с друга дума, която да следва или да предхожда първата в някое стихотворение, чието заглавие, разбира се, трябва да бъде точно цитирано, бих могъл да спечеля хубави точки, като пресека радост с алена.
— Блейк77 — каза тя. — Така че сега аз мога да направя същото, като пресека твоята тайна с моята любов78.
— Пак Блейк. Отлично.
— Всъщност имах предвид Дорис Дей.79
Той отметна глава и се разсмя, тя също, но някакси, вместо да охлаби сексуалното напрежение между двамата, каквото бе намерението й, този споделен смях като че ли прехвърли още една абордажна кука помежду им, сближавайки ги още повече, затвърдявайки удоволствието, което всеки от тях изпитваше от компанията на другия, без ни най-малко да намали току-що откритото физическо привличане.
„Защо не — помисли си тя. — Аз съм свободна, необвързана и поне в обозримо време не смятам да се обвързвам. Така че, защо да не си понабера малко розички докато мога?“
Но тогава й дойде на ум за бъдещата й работа рамо до рамо с Дий. Дали ще се промени нещо? Тя усещаше, че може да разчита на него нещата да си останат същите, ако това е желанието й. Да, беше сигурна в неговата дискретност и въпреки това дали и най-твърдата дискретност би могла да устои под проницателния взор на Чарли Пен? Мисълта за тези всезнаещи очи, този снизходителен гримус, и двусмислени подмятания, не й бяха никак приятни.
Освен това в съзнанието й, въпреки неподправената увереност, че е напълно свободна и необвързана, изплува и образа на Хат Боулър.
Който в момента, измъкнал се от движението летеше по тесния междуселски път с такава скорост, че овцете, кротнали се на паша покрай него, едва имаха време да вдигнат глави, а него вече го нямаше там и само няколкото облачета изгорели газове им подсказваха, че не са сънували. Все още зад него на известно разстояние, но носещ се с по-голяма — вече бе извън града — скорост, идваше Паскоу, а още по-назад от него, хвърчеше патрулната кола, с включени сирени и буркани, която бе минала да вземе Анди Далзийл от „Черния бик“.
77
Уилям Блейк (1757–1827) — английски поет, художник, гравьор и мистик, чиито илюстрирани лично от него на ръка лирични и епични поеми, представляват една от най-смайващите оригинални творби в западноевропейската културна традиция. — Б.пр.
79
Дорис Дей (1924), родена Дорис фон Капелхоф — американска певица и киноактриса, станала известна с мюзикълите си от 50-те и секс комедии от 60-те. — Б.пр.