— Джакс, скъпа. Казаха ми, че си влязла тук сама. Лицето ти обаче е твърде известно, за да се изплъзне от вниманието на часовите ми. Помислих си, че ще наминеш към мен, но не исках да рискувам.
Той сложи ръце на раменете на Джакс и двамата си размениха три бързи целувки.
При първата си среща с Пърси Фолоус, Джакс бе му лепнала етикета „подскачащо дрънкало“. Но в света на мъжете „подскачащо дрънкало“ не означаваше задължително да е глупак или неспособен да се издигне до висини, от които може да протегне ръка на една амбициозна жена, затова тя зачурулика с приятен глас:
— Помислих, че ще си зает с някой важен работен обяд, Пърси, където — каква случайност — тъкмо се канех да заведа господин Дий, но той тъкмо ми казваше, че си му създавал твърде много работа за такива фриволности.
— Така ли? — каза Фолоус, съвсем леко разтревожен.
— Така изглежда. Той май няма време даже и да гладува на работното си място. А на мен ужасно ми се иска да използвам осведомеността му за серия материали, които възнамерявам да посветя на този конкурс. Това е именно онзи тип инициатива, от който наистина имахме нужда в Мид Йоркшир. Исках и теб да интервюирам, разбира се, но знаеш, че винаги започвам от ниво производство…
Тя е много добра, помисли си Дий, докато младата жена го озаряваше с усмивката си и с едното око едва забележимо му намигаше.
— Така ли? — каза Фолоус. — Тогава значи трябва да отидеш, Дик. Считай веригите си за свалени.
— Но аз съм сам — каза Дий. — Рай в момента е в обедна почивка.
— Никакъв проблем — размаха ентусиазирано ръце той. — Сам ще наглеждам магазина. Тук цари истинска демокрация, Джакс, всеки е готов и всеки може да поеме работата на другия. Върви, Дик, върви, докато съм в такова дашно настроение.
Дий изчисти екрана на компютъра, облече си якето от туид с кожени кръпки на лактите, прихвана лакътя на Джакс със старомодна куртоазия9 и я поведе навън.
— Къде ще ме водите? — опита се да узнае той, когато заслизаха по стълбите.
Съзнанието й изплю наличните възможности. Кръчма? Твърде претъпкано. Хотел-ресторант? Много официално.
Ръката му продължаваше леко да придържа лакътя й. За нейна изненада, тя се улови да мисли: „Може да я сложиш където си искаш, скъпи.“
Това бе съвсем погрешен подход — това чувство, че човек може лесно да го хареса, лесно да разговаря с него. Така трябваше да се чувства той, а не тя!
Спомни си мъдрите думи на Мери Егню, когато работеше при нея: „Ще познаеш добрия материал по това, какво си готова да направиш, за да се сдобиеш с него. Тук има едно нещо… ако искаш сваляй себе си на масата, скъпа, но никога не си сваляй картите. Да знаеш повече отколкото знаят другите хора — ето това е единствената девственост в нашата игра. Пази я.“
И все пак нямаше нищо лошо да го прави по приятния начин, нали?
— Ти кажи — каза тя. — Аз черпя. Обаче правя прекрасен отворен сандвич, стига само да намеря какъвто трябва пълнеж.
— Това място е хубаво — каза Боулър. — Защо се нарича „Хал“?
Двамата седяха един срещу друг на маса на балкона на кафенето, откъдето се виждаше част от търговския център долу. В ясен ден видимостта беше чак до Бутс Кемист. Недостатъкът на тази ситуация беше, че малките пубери в града бяха открили, че ако седнат близо до фонтанчето в атриума долу, ще имат прекрасен изглед към краката, пък и по-нагоре, на всички момичета в минижупи, седнали горе. Но когато влезе в „Хал“, тя видя Боулър седнал до маса, на която пък бе седнал Чарли Пен. Сигурно беше съвпадение, но предпочела любопитните очи на младостта пред наострените уши на старостта, тя го помоли да седнат отвън.
— Помисли малко — отвърна Рай. — Център „Наследство, изкуство и библиотека“10. Хал.
— Жалко — бе коментара на Боулър. — Мислех, че е кръстено на един изкуствен интелект, който нещо се е объркал и се опитва да контролира живота ни.11
Тя се засмя и каза:
— Може да си прав.
Окуражен, младия детектив констъбъл продължи:
— Знаеш ли какво си помислих като те видях за първи път?
— Не и не съм сигурна дали искам да го узная.
— Помислих си червенокрилка.
— Като в „Индианска камериерка“?
— Знаеш ли тази песен? „Странни приятели ли имаш или играеш ръгби?“ Не ми отговаряй… Не, като turdus iliacus, най малката от семейство дроздови.
11
Хал се казва компютъра, управляващ космическия кораб „Дискавъри“ в „Една одисея в космоса през 2001 г.“ на Артър Кларк. — Б.пр.