И сега усещаше, че може би се е добрала до това нещо.
Но имаше рискове.
Това със сигурност би означавало да гори мостове зад себе си. Бе се заклела да пази тайна. Разкритията й обаче този път щяха неминуемо да доведат до разкриване на източника й, а тази предателска постъпка от своя страна щеше да доведе до това, че никой от Мид Йоркшир нямаше вече никога да си разтвори устата пред нея, та дори и срещу обещанието, че тя ще си разтвори краката пред него. Освен това, ако нещо се объркаше и това се окажеше просто най-обикновена журналистическа инсинуация, можеше да изхвърчи и от ВВС Мид Йоркшир.
От друга страна, материалът бе добър. Няколко телефонни разговора щяха да вдигнат нащрек приятели в Лондон. Репортажът от националната телевизия, плюс нашествието от всички неделни таблоиди, твърдо решени да изкопаят или да закопаят нещо наистина сензационно, щяха да надигнат цяло новинарско цунами, което би й вдигнало цената неимоверно на интервюто в понеделник. А веднъж получеше ли работата там, вече нямаше да има никакво значение какво всъщност се е случило в тази Дълбока провинция. В реалният свят там на никого не му пукаше дали днешния възход ще се окаже утрешно падение. Постоянно се случваше. В съзнанието на хората оставаха не извиненията и опроверженията, а тлъстите заглавия на първа страница.
Тогава какви бяха тези колебания? В този живот си или отракан, или очукан. А аз съм отракана, каза си тя, запътила се към офиса си да проведе необходимите разговори. Няма смисъл да скачаш от небостъргача, ако не си събрал публиката, която ти трябва.
Предаването, изказаха се зрителите по-късно, според стандарта на Джакс Рипли, се получи доста слабо. По време на въведението и обясненията зад кадър, гласът й звучеше като че ли малко приглушен, нямаше го обичайния огън. Тя обикновено сякаш излизаше от екрана и се хвърляше върху зрителя. Но не и тази вечер. Тази вечер тя явно бе намислила нещо.
Последния филмиран предварително клип представляваше интервю с Чарли Пен за неговата нова поредица с герой Хари Хакър, които щяха да започнат да се излъчват по телевизията другата седмица. Получи се хубаво интервю — Джакс с нейната съблазнителна усмивка и Пен с неговото красноречие. Интервюто завърши с нейната молба да каже нещо за похвата doppelgänger13, често прилаган от него в книгите му в случаите, когато някаква мистична и мъглява фигура, твърде наподобяваща тази на автора, на няколко пъти предупреждава Хакър или направо го спасява.
— Чарли, я ми кажи, мислиш ли че е възможно човек да бъде на две места по едно и също време или някой ден ще хвърлиш бомбата, че Хакър има близнак?
Пен й се усмихна, после извърна поглед право в камерата.
— Не знам дали човек може да бъде на две места по едно и също време, но нямам проблем да пращам героя си на едно и също място два пъти.
Тя се засмя.
— Много дълбокомислено е за мен, Чарли. Но книгата ти ми харесва. И макар, че не трябва да го казвам, да я четеш е много по-приятно, отколкото да я гледаш.
Край на клипа. Отново картина от студиото, където Джакс седи вече не отпусната на тапицираното с бяла кожа канапе, което споделяше с гостите си, подвила оголените си бедра под себе си, а на гол стол с твърда облегалка, прилепила плътно колене едно в друго, преплела здраво пръсти, със сериозно лице като млада учителка, готвеща се всеки момент да отправи строга забележка.
— Ако оставим настрана този — каза тя, doppelgänger — почти всички са съгласни, че истината винаги е по-невероятна от измислицата, но само допреди няколко дни нямах представа колко вярно е това. Въпросната измислица е описана в по-голямата част от работите, предадени на Газет за конкурса за разказ. Крайният срок за подаване на работите е тази вечер, така че онези от вас, които още трескаво пишат, да дадат малко газ. В предаването другата седмица, се надявам да съобщя някои от най-добрите творби, а може би и да интервюирам някой автор… Но всред тях има материал, предаден от един човек, който по всяка вероятност няма да хукне към студиото да бъде интервюиран, човек, когото полицията нарича Уърдман…
Тя продължи да говори, а по цялата околия по-голямата част от зрителите продължиха да се занимават с онова, с което се бяха занимавали до момента, само постепенно увеличавайки вниманието си, разбрали, че става дума за нещо по-интересно. Но имаше и такива, които още при споменаването за конкурса вдигнаха рязко глави или се пресегнаха за дистанционното да увеличат звука, или скочиха от местата си. Имаше и двама, които започнаха да псуват невъздържано, но имаше и един, който се облегна назад, засмя се силно и започна да благодари.
13
Литературен похват, при който героя може да се намира на две места едновременно. — Б.пр.