В офиса Дий тъкмо питаше сърдечно:
— Да не би да искаш да ми кажеш, че е трябвало да се досетя за това и да ги върна на Газет?
— Така мисли Мери Егню — отвърна Фолоус. — Тя ми скочи още снощи, веднага щом предаването на оная Рипли свърши. И не мисля, че ми повярва, когато й декларирах абсолютното си неведение.
— Сигурен съм, че след като го е обмислила трезво, не би изпитала никакви затруднения да приеме тази концепция.
„Това беше добър удар, изречен с такава вежливост, че Фолоус сам би си навредил, ако се издаде, че е усетил обидата“, помисли си Рай.
Стиховете бяха също добър удар. Би било чудесно, ако Хат Боулър бе разширил лековатата си техника на водене на разговор с този старомоден похват, но някакси не го виждаше в ролята на нещастно влюбен поет. Във всеки случай, не бе необходимо да е мис Марпъл16, за да открие кой е източника на стиховете. Тя бавно вдигна поглед и без никаква изненада откри, че гледа право в очите на Чарли Пен, извил се назад на обичайното си място, който я фиксираше с нескрито удоволствие.
Тя пусна листа на земята, отупа ръце една в друга като че ли да ги изчисти от нещо, после демонстративно се посвети на задачата да отвори пощата. Нямаше кой знае какво, а и да имаше, то не изискваше специално внимание, така че най-накрая, с известна доза неохота, насочи вниманието си към торбата с разказите. Това сигурно бе последната пратка, но големината й предполагаше добър предфинален наплив.
Кавгата в офиса още вървеше, макар явно да не водеше доникъде. Дий тъкмо казваше:
— Ако имах и най-малка представа, че това ще предизвика такава суматоха, аз разбира се, щях да те поставя в течение, Пърси. Полицията обаче настоя за пълна дискретност, без никакви изключения.
— Без никакви изключения? А не мислиш ли, че първо е трябвало да се допиташ до мен, преди поначало да говориш с полицията?
„Най-сетне Фолоус има нещо срещу Дий — помисли си Рай.“ Но директора на библиотеката нямаше достатъчно ум, за да разшири пробива, а продължаваше да размахва безцелно ръце в търсене на нокаутиращ удар.
— И как, по дяволите, е успяла Рипли да научи за това? Тя вчера те заведе на обед. За какво си говорихте, Дик?
„Въпросът не е лош“ — помисли си Рай, изсипвайки ръкописите на плота.
— За конкурса, разбира се. Бе явно, че е тръгнала на лов и ме питаше за странни и необичайни творби. Без да споменава Диалозите пряко, тя остави у мен впечатление, че знае много неща за тях, но аз, разбира се, не попълних знанията й по този въпрос.
„Лъжа или истина?“
Рай определено не можеше да си представи Дик Дий като недискретен, освен ако не искаше да бъде такъв. От друга страна, той вероятно би бил добросъвестен в сделките си, дори и ако условията им не се споменават. И точно поради това, че той нито веднъж не се бе възползвал от възможностите, предлагани от работната им близост, дори за най-случаен физически контакт, камо ли за преднамерено пусната ръка, защо трябва тя да се изненадва, та дори и да изпитва лека ревност, след като откри, че Джакс Рипли със сините очи, русата коса и голямата уста се е оказала точно онзи тип, който му е раздвижил соковете? Тъй като е журналистка, помисли си тя с намаляло великодушие, изгарящата я страст за един добър материал, като нищо би я накарала да разклати ръчката на Дик, откъдето се помпат тези сокове.
Малко остана да се разсмее гласно на метафората и като че ли в отговор, съвсем отблизо, чу приглушено кискане. Пен бе станал от мястото си и се бе приближил до рецепцията.
— Добро е, нали? — промърмори той. — Радвам се, че дойдох по-рано… А-а-а, ето къде е. Щеше да ми е неприятно да се забърквам в тези… излияния. — Той се спря и вдигна стиховете от пода. — Отбих се на рецепцията с едни неща, за които исках да поговоря с Дик, но майтапа тъкмо започна и не ми се щеше да го прекъсвам. Това тук май е изпуснато неволно. Версия на Du bist wie eine Blume. Много го харесвам. А ти какво мислиш?
— Аз ли? Не го прочетох внимателно… А сега, ако ме извиниш, заета съм. Освен ако не искаш да ми помогнеш да сортирам работите на колегите ти.
Той се усмихна широко на опита й да го бодне и си тръгна с думите:
— Опасявам се, че не ми се ще. Как би могъл незначителния ми светлик да понесе блясъка на толкова талант на едно място?
Но тя вече не го слушаше. Както обикновено, тя разделяше работите на писани на ръка и писани на машина, след което изхвърляше всичко от първата група, което не се вместваше в повишените й стандарти за краснопис. Но в момента в ръката си държеше изписан на машина лист и го гледаше с нарастващо вълнение.
16
Героиня на Агата Кристи, възрастна дама, която без да излиза от дома си, разкрива заплетени полицейски случаи само с аналитичния си ум. — Б.пр.