Фриволни мисли от този род му помагаха да се разсее от близкия сблъсък с мъртвите, което за него беше най-неприятната част от работата му. Очакваше го обаче още по-голямо разсейване. Най-напред го чу като мощен полъх, нахлул в сградата и вдигна поглед към огледалото над леглото да види дали от ушите и ноздрите му не излиза пушек. Оказа се, че става дума за съвсем земния дух на Андрю Далзийл, който нахлу в стаята.
— Да ме шибат! — прогърмя той, спирайки до долната табла на леглото. — Да ме спукат от шибане! Снощи исках да й светя маслото, да пукна ако не исках! Никога не си пожелавай нещо, момко, ако не си сигурен, че ще го преживееш в случай, че се сбъдне. От колко време?
— От осем до десет часа, съдейки по телесната температура и степента на цианоза17, но все пак ще трябва да почакаме…
— … официалното заключението на съдебномедицинския експерт. Да, знам. Тези медици са винаги противно едни и същи. Боят се от всякакви твърди заключения като дявол от тамян… Това огледало е много удобно.
Отдавна свикнал с внезапните поврати в мисълта на шефа си, Паскоу вдигна поглед към огледалната стена над горната табла на леглото и се загледа в отражението на трупа в нея. Рипли изглеждаше много умиротворена. Копринената роба, с която бе облечена, преди бе леко разтворена, за да позволи на съдебномедицинския експерт да изследва фаталната рана, но Паскоу отново я бе затворил, за да покрия тялото й.
— За секс ли, искате да кажете? — попита той.
— Я вземи си изтъркай мозъка с карбол! Ти май още четеш ония мръсни книжки, а? Местена ли е?
— Само колкото медика да си свърши работата. Казах им, че ще искате да я видите на място.
— Така ли? Да й гледам японските легла? Това тук както го гледам, си е старо и почтено йоркширско легло. Яка и твърда долна табла, да има човек къде да си опре краката за контра. Не, момко, погледни я в огледалото и ми кажи какво виждаш?
Паскоу се взря.
— Корените? — опита се да налучка той. — Тя си е боядисала косата руса?
— Да, да — каза Дебелака нетърпеливо. — Но това щяхме да го забележим и на масата, нали? Не бе, погледни я в другия край.
Паскоу премести поглед върху стъпалата на жената, едвам стигащи до долната табла, така цветисто описана от Далзийл. Бяха обути в чифт изглеждащи много удобни кожени пантофки. Пряка видимост към тях нямаше — бяха скрити от таблата. Погледнати отстрани изглеждаха незабележими. Погледнати обаче през огледалото, в тях имаше нещо… трудно за изказване, бяха толкова безформени, но…
— Разменени са май, а? — колебливо каза той.
— Точно така. И как така са били разменени?
— Вероятно са паднали, докато Уърдман я е пренасял през…
— Уърдман? Брей, откъде ви хрумна това тъпо име?
— Изглежда такъв прякор е измислил детектив констъбъл Боулър за маниака, дето пише тези Диалози.
— Бойлера го е измислил, казваш? И Рипли дрънкаше нещо такова в предаването си — зловещо заключи Далзийл. — Ще ми се да разменя някоя и друга дума с този младеж. Къде е той?
— Изпратих го до библиотеката да вземе новия Диалог, онзи, дето ни натресе това… тази работа.
— Ти си изпратил него? Не-е, всъщност като си помисля, няма значение, нали? Пред кого ще пее, след като Рипли е мъртва? Този Уърдман я е оправял сигурно и отпред, и отзад, и преди, и след събитието, а?
Коравосърдечието на Далзийл пред лицето на смъртта бе — поне така се надяваше Паскоу — предпочитания от него начин да се справя психически със стреса. А може би просто си беше коравосърдечен.
— Ще трябва да изчакаме официалните резултати от съдебната медицина, но при предварителния оглед не се забелязаха признаци за сексуален контакт в която и да било част от тялото. Сър, тези обувки…
— Пантофи, момко. Вероятно този Уърдман й ги е обул отново. Ерго, значи ги е пипал. А те не са били изследвани за отпечатъци, нали?
Той беше прав. Почти всички плоскости из апартамента бяха покрити с лек слой пудра.
— Ще се погрижа да го направят — каза Паскоу. — А ето го и Боулър.
Младият детектив констъбъл се втурна в стаята забързан, но се спря като вкопан, като видя Далзийл.
— Ти май си спомни, че е трябвало да отидеш на някое друго място, а, момко? — каза Дебелака. — Това там, дето виси в ръката ти, Диалога ли е или просто ти е неприятно да ме видиш?
— Да, сър — смотолеви Боулър изгубил ума и дума. — Искам да кажа, Диалога е, сър.
17
Синкавочервен цвят на кожата, вследствие на недостатъчно насищане на кръвта с кислород. — Б.пр.