— О, да — отвърна той с облекчение. — Всичко, с изключение на пасианс.
Колкото и да го върти и суче, от него няма да се отърве толкова лесно.
— Тогава какво ще кажеш за Уърдман? Каква игра играе той?
— Какво те кара да мислиш, че играе игра?
— Тези Диалози. Няма причина да ги пише, ако не иска да включи още някой в играта.
— Те може би са също някакъв вид формат на информация.
— Като тази картина ли?
— Да, но ти ме накара да приема, че това е нещо повече.
— Тогава се взри в Диалозите… Те също сигурно имат подтекст… предават някаква атмосфера…
— Като кръвта на езерото например, така ли? — попита Хат, вперил поглед в пейзажа от Стангкрийк Котидж.
— Кръвта на езерото? Защо не можах да се сетя да сложа това за заглавие? — чу се гласа на Дик Дий зад тях.
— Здравей, Дик — каза Рай с приятна усмивка, каквато Хат не бе получил. — Тъкмо анализираме твоя опус.
— Поласкан съм. Спомняш ли си Амброуз Бърд?
— Че кой може да забрави Последния актьор-директор? — отвърна Рай, трепкайки ситно с клепачи по начин, който Хат, не без облекчение, окачестви като подигравателен.
— Да, разбира се, виждали сме се веднъж в офиса на Дик. Уви, тъй като тогава бяхме разтърсени от новината за смъртта на госпожица Рипли, бяхме забравили куртоазията, но колкото и да бях потресен, не пропуснах да си отбележа наум, че трябва да се запозная с вас както трябва — каза Бърд, влизайки в тон с подигравателното възхищение на Рай със свойствения си театрален маниер. — Затова нека започнем отначало. Дик, официално представяне, ако обичаш.
— Това е Рай Помона, която работи с мен в читалнята.
С мен, а не за мен, отбеляза наум Боулър неохотно.
— Помона… да не би случайно да имате някаква връзка с Фреди Помона?
— Той ми беше баща?
— Боже Господи! Сигурно по-късничко сте се родили? Добрият, стар Фреди. Той бе Титиний, когато аз понесох първото си копие в Цезар. Спомням си колко добре умря, даже много добре за режисьора, който трябваше да го накара да не се престарава толкова, че иначе щеше да затъмни и самия Брут.
— Искате да кажете, че е бил просто любител?
Бърд се засмя и каза:
— Искам да кажа, че принадлежеше към една актьорска школа, която е по-стара от преобладаващата в момента. Но тъй или иначе, умееше ги тези работи, и кой може по-добре от мен да каже това. А стария Фреди наистина ни липсва. Майка ви също… Мелани се казваше, нали? Да, разбира се. Спомням си как веднъж, скъпия сър Ралф, на един обяд, даден от необичайно щедра управа, каза: „Мисля да започна с резен Мелъни, със съвсем малка добавка Помона хам“22. Голям зевзек беше тоя Ралф.
Дик Дий, който към края на тирадата бе започнал да следи Рай с известна загриженост, остро се намеси:
— Сигурен съм, че би могъл да намериш по-добър пример за неговото остроумие.
— Съжалявам много — отвърна Бърд, изигравайки пълно слисване. — Май не беше Ралф. Сър Джон, може би? Ами че разбира се. Това изобщо не е в стила му.
— Имах предвид по-скоро съдържанието, а не формата — уточни Дий, поглеждайки многозначително към Рай.
— Какво? О, разбирам. Скъпа, толкова съжалявам. Не съм искал да ви обидя. Спомням си, че скъпия Фреди щеше да се скъса от смях.
— Не ме обиждате — усмихна му се Рай.
— Видя ли, Дик? Прекалено чувствителен си. А сега някой няма ли да ме представи на този прекрасен младеж, чието лице също ми изглежда странно познато?
— Това е така, защото той е детектив констъбъл Боулър, който помагаше с такава вещина на детектив главен инспектор Паскоу в деня, когато се видяхте с Рай — каза Дий.
— Виж ти, виж ти. Ди Каприо може вода да ви носи — каза актьор-директора, хвана ръката на Хат и здраво я стисна.
— Приятно ми е — каза Хат и побърза да си издърпа ръката.
— Надявам се и с вас да се запозная както трябва — промърмори Бърд. После също като Велик херцог, даващ да се разбере, че аудиенцията е свършила, се извърна рязко към картината и каза: — Значи това е един от шедьоврите ти, Дик? М-м-м-м-м.
Това м-м-м-м-м беше първото нещо, което хареса Хат у Бърд. Преливаше от резервираност и недоизказани мисли.
Двамата мъже се доближиха до картината, а Хат хвана Рай за лакътя и я отдалечи от тях с думите:
— Защо не хвърлим едно око и на гравьорката?
— Защото ми звучи като металообработване — отвърна Рай. — Обзалагам се, че в училище си бил много добър по този предмет.
22
Игра на думи — името Мелъни при по-завалено произношение може да мине за „пъпеш“, а хам означава „любител-актьор“. — Б.пр.