— Бих казал, че до този извод стигнахме и ние — прекъсна го Паскоу с извинителен тон, давайки си ясна сметка за започналия да скърца предупредително стол на Далзийл. — Казахте, че имало две форми на диалог…
— Точно така. Другата форма е по-официална и мистериозна, при която Уърдман вярва, че получава съвет, помощ и напътствия от извънземна сила, която отчасти може да е, но може и да не е, познатия ни комуникант от първата форма. И най-накрая, разбира се, Уърдман с удоволствие започва да води диалог и с нас. Тоест, с вас като следователи по тези престъпления, с доктор Ъркухарт и с мен като ваши помощници и с целия свят изобщо, който всъщност съставлява неговата публика.
— Мога ли да кажа нещо тука? — обади се доктор Ъркухарт. — Може да си го пропуснал, брат, а пък и аз го открих със случайна справка в речника, та се наложи да питам една приятелка…
— Приятелка? — намеси се Паскоу, отново изпреварвайки Дебелака. — Надявам се, че не сте показвали Диалозите на никой, който няма отношение към тях?
— Не си подмокряй чатала, няма страшно — каза Ъркухарт. — Това беше просто една мацка от факултета по английска литература, която отвреме-навреме чукам и тя не е в час повече, отколкото трябва да бъде в час. Та тя ми каза, че в литературата имало нещо, което се наричало „Диалози на мъртвите“. Започнало много отдавна, още от Лукиан…23
— Това да не е лорд Лукиан? — намеси се Далзийл.
— Ха-ха — каза учения. — Риторик от втори век, роден в Сирия, който пишел на гръцки. През осемнадесети век в Англия интереса към това нещо се възродил — знаете там, класиката и всички подобни боклуци. Най-голям успех имали Диалозите на мъртвите на лорд Литълтън24, писани през 1760 година. Двадесет и осем диалога, включително три, написани от някаква блустокинг дама25 на име госпожа Монтагю — най-добрите три, уверява ме моята приятелка, но тя сигурно е пристрастна. През деветнадесети век написали още няколко, но този похват залинял и изчезнал преди кралица Вики да успее да го подуши.
— И в какво се състои този похват? — попита Паскоу.
— Дебати на ръба между отвъдното и реалния свят между истински исторически личности и измислени такива, понякога със същества със свръхестествени способности от митологиите, играещи ролята на съдии. Хвърлих око на няколко от тях. Едната беше за разговор между Меркурий, някакъв английски размирник и един северноамерикански индианец, другата — за сър Томас Мор и викария на Брей. Целта обикновено, макар и не винаги, е да се постигне сатиричен ефект. Написано като пиеса, тоест най-напред името, после какво казва или прави главния герой, но без режисура и без декори. Писано е за четене, а не за поставяне на сцена.
— Да, но тук нямаме имена — каза Паскоу, свеждайки поглед към неговия екземпляр на Диалозите.
— Не трябва и да ги има. Това би издало играта още от самото начало. Може да се окаже задънена улица, но ми се струва, че диалога на Уърдман е с някой мъртъв, който, по всичко личи, твърдо е решил да увеличи населението на царството на сенките. Стори ми се, че си струва да се спомене. Тъй или иначе, във вашата работа не трябва да оставяте и камък необърнат, ако искате да видите как се пръскат мравките под него.
— Много сме ви задължени, докторе — промърмори Паскоу, който в момента си водеше бележки.
— О, Боже! — изохка Далзийл. — Още не сме минали и първата дума, а бедния ми мозък вече ме боли.
— Може би вече можем да продължим — каза Паскоу, поглеждайки часовника си. — Знам, че времето ви е ценно, господа.
— Много добре — подзе Потъл, палейки цигара от угарката на старата. — След заглавието, идва ред на илюстрацията. Разбрах, че вече сте получили компетентен съвет, относно стилистичния източник…
25
Блустокинг (Bluestocking) или Сини чорапи — нещо като литературен дамски кръг през 18 век, на чиито разговори дамите канели известни аристократи с литературни наклонности и личности с изявен литературен талант. Госпожа Елизабет Монтагю е една от първите блустокинги. — Б.пр.