— Аха. Адски добре, мамка му.
— Извинявай, че го казвам, с кучета или без кучета, не ми приличаш на човек, който е доволен от работата си.
— Така ли? Кажи ми Анди, ти искаше ли да станеш ченге?
Далзийл помисли за миг, после кимна и каза:
— Да. Не исках да бъда фурнаджия кат’ тате и да си ида от тоя свят с брашно и в задника. Затова се насочих към закона. И забележи, хвърлях ези и тура да реша от коя страна!
— Брей, какъв късмет сме извадили — поклати глава Пен. — Е, аз пък не съм искал да ме натикат в конвейра за производство на телевизионни серии, дето се разправя само за големи цици и разбити сърца.
— Чакай малко, ти си натресъл тортата на главата на Рипли за това, че тя е казала горе-долу същото за теб.
— Едно нещо е да го кажа аз, а съвсем друго — някаква си деветнадесетгодишна пикла — отвърна Пен.
— Дума да няма. Но това не променя нещата, нали. Искам да кажа, някой ден ще смаеш света с произведението си за оня краут30, когото спомена. Хайнц ли беше, как?
— Стига, Анди. Не се прави на такъв, какъвто не си. Хайне.
— Да де, същия. Рипли споменава за него в оная статия, дето ти е дигнала кръвното. Случайно е у мен. — Той измъкна факса от джоба си. — Пише добре… тоест пишеше добре момичето — продължи Дебелака с тона на човек, прекарал най-малко три-четири часа в задълбочен стилистичен анализ, а не трийсет секунди повърхностен преглед в колата, докато идваха насам с Боулър. — Да, ето го. Прав си. Хайне, а не Хайнц. Тя като че ли е смятала, че ти имаш шанса да завършиш Великата си творба, горе-долу колкото шанса на Англия да спечели Световната купа. Дали не точно това й е спечелило тортата на главата, а не майтапите с книгите ти? Накарала те е да се замислиш дали не е права. И кога го е писала това викаш? Преди пет години? Готов ли си вече да напишеш „Край“, Чарли?
— Горе-долу — каза Пен. — Преди пет години, да, може би изпитвах някои съмнения. Но не и сега, Анди. Не и сега.
Той улови и задържа въпросителния поглед на Далзийл и именно Дебелака бе този, който пръв отмести очи.
Боулър се бе върнал по някое време без да му обърнат внимание и двамата мъже сведоха погледи към новите си питиета, като че ли те бяха висша проява на божа милост, което не им попречи да ги вдигнат към устните си със синхрона на професионални балетисти.
— Да оставим Рипли — каза Далзийл. — Какво ще кажеш за съветника Стийл?
— Гладника ли? Който и да е спрял дъха му, е извършил услуга на обществеността — отвърна Пен.
— Това е малко силно. Господи, какво е това?
Далзийл бе забил свиреп поглед в уискито си.
— Нямаха Хайланд Парк, сър — обясни Боулър. — Това е Глен… нещо си.
— Гленфидих. Знам, че е Гленфидих, нали така познах, че не е Хайланд Парк.
— Да, сър. Бармана каза, че вероятно няма да забележите разликата — добави Боулър, ловко отбивайки гнева на Дебелака в друга посока.
— Така ли каза? — насочи гневен поглед към бара Далзийл. — Стандарти, а, Чарли? Такъв човек няма да си намери работа в чужбина… Значи не ти пука за съветника, а?
— Той си беше човек на каузите, нашия Сирил, все пестеше обществени пари.
— На мен ли го казваш? — закима Далзийл. — Казваше, че да харчат пари за полицията, все едно да ги хвърлят на вятъра. Колите например. „Дайте да им дадем на тия тъпанари да разберат. Чифт подметки излизат по-евтино от бензина, а и тогава поне хората ще има кого да питат колко е часа.“
— Точно такъв беше. И в изкуството беше така. Пари за библиотека. Субсидии за театъра. И за жалките подаяния, дето ми ги подхвърляха за литературния кръжок, човек би си помислил, че ще стигнат за изплащане на националния дълг.
— Имаш мотив, значи?
— Браво на теб, Шерлок. Да, и двамата с теб имаме, Анди. Мотив да го наритаме едно хубаво в задника, но не и да го убием тоя стар тъпак.
— Добре, хайде тогава да не говорим за мъртвите, а? — каза Далзийл, малко късничко според Хат. — Но едно нещо трябва да му се признае — правеше онова, за което проповядваше. Нито веднъж не похарчи и пени за такива глупави неща, като например да почерпи някого или поне да си плати собственото пиене. Сърцето му обаче си беше на мястото.
— Сега е на мястото си — уточни Пен. — Хареса ми как ловко се прехвърли от Рипли на Гладника. Мислиш ли, че има връзка между убийствата им?
Далзийл пресуши злополучното уиски без признак на неудоволствие и отвърна: