Той млъкна задъхан, чувствайки че си е отпуснал езика повече, отколкото трябва и вероятно е обезличил и малкото напредък, който бе постигнал в реабилитирането си в очите на Дебелака, чиито кръвясали очи го гледаха в момента така, сякаш бе излязъл от летяща чиния.
— Ти май прекарваш доста време в компанията на господин Паскоу, момко — каза той най-накрая. — Лично аз не мога да се примиря с вътрешния си живот на празен стомах, а както ми се струва от дрънканиците ти, май и ти не си хапвал както трябва. Добре де, не ме гледай така, сякаш току-що съм седнал на хамстера ти. В Чарли Пен наистина има нещо странно, това поне мога да ти призная. Но тогава можеш да кажеш, че има нещо странно и в Чарли Уиндзър31, обаче нямам намерение да го погвам. А сега сериозно. Спомням си, че едно време тука правеха чудесен шотландски пай и пюре от грах. Но ще ти кажа нещо…
— Какво, сър?
— Ако оня барман ми сервира корнуолски гювеч и ми каже, че няма да забележа разликата, ще го стисна тоя тъпанар за гушата и ще го накарам да избълва всичкия си вътрешен живот из целия бар!
Глава двадесета
Джакс Рипли е била родена и израсла в голям село с аспирации за малък град в южните покрайнини на мочурищата в Северен Йоркшир и именно там майка й, вече вдовица, реши да я погребе.
Ако Чарли Пен е прав и убиеца на Джакс Рипли е на погребението й, тогава полицията ще се сбърка от огромния избор, помисли си Хат Боулър, гледайки оживеното гробище от площадката на църквата. Рода, приятели и колеги сигурно и без това биха съставлявали доста голяма тълпа, но ако към тях се прибавеха и онези, които си мислеха, че я познават поради телевизионното й предаване и онези, които просто задоволяваха любопитството си, щеше да се получи нещо съвсем близо до погребение на знаменитост от национален мащаб.
Джон Уингейт беше там, разбира се, заедно с оператора, снимащ събитието от почетно разстояние. Подобна двойка можеше да се види в лицето на Газет с присъствието на Мери Егню, цялата в черно — скърбяща приятелка и скърбяща колежка — докато Сам Ръдълсдин се грижеше местния декор да не пречи на фотографа на Газет да се възползва от фото-възможностите, от които толкова безсъвестно се възползваха националните медии, чиито хиени бяха пристигнали тук на цели глутници. От името на библиотеката бяха пристигнали Пърси Фолоус и Дик Дий. Хат бе звъннал на Рай да провери дали и тя няма да дойде, но го отрязаха доста рязко с думите, че а) тя едва познавала момичето и б) някой трябвало да остане да върши работата. Не можеше да мине и без Амброуз Бърд, Последния актьор-директор. Хат се зачуди какво ли отношение е имал към убитото момиче. Вероятно просто не е искал да лишава такава театрална сцена от неотразимото си присъствие, макар да имаше такива, които смятаха дългото до прасеца тъмновиолетово наметало за по-любителски трик и от гимназиален драматичен кръжок. Бе успял да изпревари Фолоус по коридора между двата реда пейки и да заеме последното място във втория ред, обръщайки се с победоносна усмивка към съперника си.
Франи Рут също беше там. Защо бе дошъл може би беше интересно да се разбере, но в своето неизменно черно одеяние, той приличаше на слуга на смъртта, готов да скочи при първия знак и да предложи услугите си. Бе в пълен контраст с Чарли Пен, когото мрачното събитие бе трогнало да такава степен, че го бе накарало да се откаже от обичайното си смачкано кожено яке и протрити джинси, заменяйки ги със сако с широки ревери и леко бухнали бледосиви панталони с едва забележима розова нишка, така че изглеждаше по-подготвен за сватба през седемдесетте, отколкото за съвременно погребение. Далзийл от друга страна, бе с толкова черно сако, че в сравнение с него погребалния агент приличаше на диджей. Паскоу, застанал до него, бе елегантно строен в костюма си с италианска кройка, който според Хат бе избран от жена му, но не защото се съмняваше в добрия вкус на Паскоу, а защото ако бе останало до детектив главния инспектор, той би се спрял на нещо по-консервативно. Да изглеждаш елегантен и да имаш съответните обноски беше определен плюс във висшите кръгове на полицейското командване, но подчертано скъпия външен вид все още бе повод за повдигнати в недоумение вежди. За разлика от цивилния гражданин, умния полицай със златен Ролекс винаги уверяваше, че това е просто едно хонгконгско менте.