— Чакай малко — стегна се Хат. — Искаш да кажеш, че един от тях е… — Той се извърна към Далзийл и Паскоу. — Кой от двамата, за Бога?
— Тя ми го описа като мъж на средна възраст, с толкова космато тяло, че когато си отгоре, все едно се друсаш на гумена гъба, а ако си под него все едно се бориш с огромна горила. Но не само това. Ако бях в сауна с него, щях да го позная без колебание, но макар и облечен, приликата с оня Далзийл ми се стори твърде близка, за да рискувам.
— Далзийл!? За Бога, та той ми е шеф, той е началник на следствено управление!
— И това означава, че не му прави удоволствие да прави секс с жена на половината на възрастта му? Ако това е условие за издигане в службата, ще гледам да се махна оттук по най-бързия начин. Не, слушай, не съм сигурна, но всичко съвпада. И си мисля, че подозира нещо. Когато го питах дали си тук, защото Джакс ми е говорила за теб, помислих си, че очите му ще почнат да пушат. Можеш и сам да се увериш сега.
— Не, това е заради друго… Мисля, че грешиш…
Но част от него, неголяма наистина, но все пак достатъчно ясна, за да я усети, се захвана с известна доза ентусиазъм да обмисля възможностите Далзийл да е човека на Джакс, което в такъв случай щеше да означава, че антипатиите му към Хат може би се основават на… ревност?
— Искаш да ми кажеш, че някакво си глупаво чувство за вярност ще те спре да разбереш истината? — яростно прошепна тя. — Може би трябва да направя като Джакс и да го обявя пред хората.
— Не, моля те, недей. Ще проверя, обещавам ти. Нещо друго да ти е казвала? Намерихме нещо като дневник, може би по-скоро бележник за срещи и в тях често срещахме инициалите GP, но не можахме да намерим връзка с проблем от здравословен характер и…
— Не, не става дума за никакъв лекар — прекъсна го Енджи развълнувано. — Това е той. Джорджи Порджи. Така го наричаше тя, защото е бил дебел.32 Хей, тоя твой Далзийл случайно не се ли казва Джордж?
Тогава Хат изведнъж видя истината, почти толкова невероятна, колкото и допускането, че Далзийл е пойната птичка, и безкрайно тъжна.
— Не — отвърна той унило. — Не е Джордж.
Но познаваше един, който се казваше точно така.
Глава двадесет и първа
— И какво ще правиш сега? — попита Рай.
— Ако знаех какво да правя, нямаше да седя тук и да ти развалям почивката — отвърна Хат.
Веднага трябваше да отиде при Далзийл или поне при Паскоу, та дори и при Уийлд. Да разтовари себе си от подозренията, да ги накара те да поемат отговорността — нали точно затова получават по-големи заплати, нека си ги заслужат тогава. Всъщност той нямаше защо да посочва никого — просто щеше да им даде копия от имейлите на Джакс Рипли, които сестра й му бе дала и да ги остави те да си извадят заключенията. Вместо да направи така обаче, той бе отишъл в управлението, разбра че Джордж Хедингли е все още в отпуск по болест и си наложи да мисли, че нищо лошо няма да стане, ако забави топката.
Но не стана и нищо хубаво. Първият човек, когото видя в управлението на другата сутрин, бе Хедингли. Бе много различен човек от отпуснатата и добродушна личност, бавно и без сътресения насочена към тихото пристанище на пенсията и почти неузнаваема като сексатлета, описан в имейлите. Джакс бе писала на сестра си, че за първи път забелязала интереса на GP на една пресконференция, хващайки го как я гледа — не като сексуален хищник, а с копнежа на малко момченце, което стои пред сладкарницата и единствената сметка, която си дава е, че не може да си позволи лукса да влезе. Тя поизостанала малко след другите и когато той я попитал: „Какво мога да направя за вас, госпожице Рипли? Да ви дам нещо, върху което да си поблъскате главата?“, тя отговорила: „Да, всъщност точно така. Да поблъскам малко моето писенце в главата на вашето патенце“, след което млъкнала и загледала как вените му изпъкват и лицето му придобива такъв наситено червен цвят, че си помислила да не би връзката им да свърши още преди да е започнала. Но тези симптоми, както скоро разбрала с голямо удоволствие, били просто външен израз на такава силна сексуална възбуда, че цялото му тяло се превръщало в една огромна ерогенна зона.
Сега внушителната му фигура като че ли се бе свила в себе си, дрехите висяха като на закачалка върху увисналите рамене и той изглеждаше с десет години по-стар, отколкото преди това.