Предварителният медицински оглед не се разпростря отвъд рамките на сърдечния удар. Според пресмятанията на съдебномедицинският експерт, Джонсън е бил мъртъв поне от два дни, което ги върна пак в неделя — денят, в който според признанията на Рут, той се оказва последният човек, видял Джонсън жив. Пълната съдебномедицинска експертиза щеше да се проведе на другия ден сутринта. Пръстовите отпечатъци на Рут бяха по чашата до другото кресло, но не и по чашата за кафе или бутилката уиски, които бяха изпратени в лабораторията за по-нататъшни изследвания и анализи.
— През това време Рут наистина е обиден — продължи Далзийл. — Той не се връща, мислейки че Джонсън ще хукне след него в рамките на следващите няколко дни. Когато това не става, Рут започва да се притеснява и естествено, когато го вижда мъртъв, той не иска да обвинява себе си и затова започва да крещи, че това е убийство. Какво мислиш по въпроса?
Мисля, каза си Паскоу, че те притискат много силно, Анди, и ти човек би убил без да ти мигне окото, само и само да не ти тръснат още едно убийство в твоя двор.
— Мисля, че ако в това, което казваш, имаше малко повече смисъл, този ден щяхме да го празнуваме като национален празник — каза той убедено. — Като начало — проблема на Сам със сърцето не е застрашавал живота му. И какво те кара да мислиш, че са гейове?
— Ами и слепец, качен на препускащ кон би видял, че у Рут има нещо наистина странно. Открит човек беше в оня колеж, но това не му попречи да се замеси с оня преподавател, който умря, оня, дето се самоуби. Странно, сега ми мина през ума, не се ли казваше и той Сам? Което ни връща обратно на Джонсън. Виждал съм го само веднъж на онази изложба. Не е ли един от твоите префърцунени интелектуалци?
— За Бога! — възкликна Паскоу. — Това ли ти е цялото меню? Огромно парче догадки, обилно полято с предразсъдъци, нали?
— Оставям те ти да отсъдиш, Пит — каза Далзийл. — Искам да кажа, не съм голям почитател на Франи Рут, но ми се струва, че не можеш да си спреш погледа на него без да ти се прииска да го обвиниш във всички грехове на земята. Е на това викам аз предразсъдъци.
Изпитвайки чувството, че е попаднал в собствения си капан, Паскоу упорито настоя:
— Добре, признавам, че нямам преки доказателства за участието на Рут във всичко това. Но има едно нещо, което знам със сигурност и то е, че Рут крещи за убийство не от чувство за вина. Това копеле изобщо никога в живота си не е изпитвал каквато и да било вина.
— Винаги има първи път, момко — увери го Далзийл весело. — Някой ден и аз може да започна да си слагам лед в уискито. Кой, по дяволите, е това сега?
Бе иззвънял телефона. Той вдигна слушалката и прогърмя:
— Какво?
Докато слушаше, веселото изражение бавно се топеше по лицето му.
— Ега ти шибаната работа! — изръмжа той, тресвайки слушалката. — Издирили са роднина на Джонсън.
Спазвайки обичайната процедура в случай на съмнителна смърт, полицията бе започнала да проверява дали има човек, който би спечелил от тази смърт. Бяха разбрали, че Джонсън е умрял без да остави завещание, което означаваше, че неговия най-близък роднина наследяваше малкото, останало след смъртта му. Паскоу си спомни, че веднъж като беше на вечеря у тях, Ели попита учения за семейството му и той бе отговорил сухо:
— Също като Пепеляшка и аз съм сирак, но за щастие трябва да се крия само от една доведена сестра.
След което, с красноречиво повдигане на раменете, отказа да коментира повече.
— Доведената му сестра ли? — попита Паскоу. — Е, та?
— Е, та знаеш ли коя се оказа тя? Не друга, а именно Линда Лъпин, депутат от Европейския парламент. Лупи Линда, мамка й откачена, представяш ли си?
— Да не се майтапиш? Нищо чудно, че не искаше да говори за нея.
Линда Лъпин за Европейския парламент бе онова, което бе Стийл Гладника за Общинския съвет на Мид Йоркшир — трън в задника, таралеж в гащите. С толкова силни десни убеждения, че понякога успяваше даже да смути Уилям Хейг, тя никога не пропускаше шанса да разтръбява за финансови неуредици и промъкващ се социализъм. Макар да не я биваше с езиците, можеше да крещи „Аз обвинявам“ на дванадесет езика. Дълбоко религиозна в алтернативно-англиканския смисъл на думата и страстен противник на приемането на жени за свещеници, Лупи33 Линда, както я наричаха дори партийните таблоиди на торите, не беше от онези роднини, с които един съвременен учен с леви убеждения, би се гордял. И определено не беше от онзи тип близки на жертва на престъпление, които един следовател под натиск би искал да види на прага си.