Выбрать главу

Титулярният съветник дръпна слугата си настрана, връчи му една бележка и му нареди да тича в консулството при Доронин.

Тамба наблюдаваше тая сцена равнодушно — изглежда, беше сигурен, че Маса няма къде да му избяга.

Може и така да беше. Но в бележката пишеше: „Незабавно изпратете моя слуга в посолството, животът му е в опасност.“ Доронин е умен и сигурен човек — ще го изпълни. Може пък Тамба да не посмее да се навре в чуждестранно посолство, за да убие един свидетел, който на всичко отгоре не представлява и някаква сериозна заплаха. В края на краищата на джонина му остана само един помощник.

За да не заподозре Маса нещо гнило, Ераст Петрович му се усмихна весело.

Слугата веднага спря да се цупи, грейна в усмивка, възкликна нещо с радостен глас.

— Щастлив е, че господарят отново се усмихва — преведе Ден. — Казва, че отмъщението е било от полза за господаря. Много съжалява за Мидори-сан, разбира се, но ще има и други жени.

После Маса хукна да изпълнява поръчението, Тамба също пусна племенника си да си върви. Останаха двамата.

— Ето оттам има хубава гледка — посочи джонинът високата скала, в подножието на която прибоят вдигаше бяла пяна.

Заизкачваха се по тясната пътечка — старият шиноби вървеше отпред, титулярният съветник го следваше.

Ераст Петрович беше много по-висок, в кобура му беше сигурният херщал, пък и противникът му бе обърнал гръб, но Фандорин знаеше, че е безпомощен като новородено пред това сбръчкано старче, което можеше да го убие, когато му скимне.

Нека, рече си Ераст Петрович. Не го беше страх да умре. Дори не му беше особено интересно.

Седнаха над откоса, провесиха крака надолу.

— Много по-хубаво се гледаше изгревът над пропастта — въздъхна Тамба, припомнил си вероятно разрушения си дом. — Затова пък тук има море.

Титулярният съветник неволно изпита нещо като благодарност — убийството му щеше да бъде красиво. Трябваше да отдаде дължимото на японците — разбират от смърт.

— Всичко ми е ясно освен едно — изрече той, без да гледа съседа си. — Защо съм още жив?

Тамба рече:

— Тя имаше две молби. Първата беше да не те убивам.

— А втората?

— Да ти покажа Пътя. Ако го пожелаеш. Изпълних първото си обещание, ще изпълня и второто. Макар да знам, че нашият Път не е за теб.

— Не ми е притрябвал вашият Път, благодаря — извърна очи към джонина, не знаеше дали може да му вярва. Да не е някоя нова йезуитщина. Само да го смушка с лакът и Фандорин полита към острите камъни. — Ама че Път, изграден върху подлостта и измамата.

Тамба рече:

— Доведох те тук, за да видиш как си отива тъмнината и идва светлината. А трябваше да те доведа по залез, когато се случва обратното. Кажи, кое е по-доброто — изгревът или залезът?

— Странен въпрос — сви рамене Фандорин. — И едното, и другото са естествени, необходими природни явления.

— Точно така. Светът се състои от Светлина и Тъмнина, от Добро и Зло. Който се придържа само към Доброто, не е свободен, той прилича на пътник, който се осмелява да пътува само денем или на кораб, който умее да плава само с попътен вятър. Истински силен и свободен е оня, който не се страхува да броди нощем из тъмната гора. Тъмната гора е светът в цялата му пълнота, това е човешката душа в цялата й противоречивост. Знаеш ли за Малката и Голямата колесница на будизма?

— Да, чувал съм. Малката колесница е когато човек се опитва да се спаси чрез самоусъвършенстване. Голямата колесница е да се опиташ да спасиш не само себе си, но и цялото човечество. Нещо такова.

Тамба рече:

— В действителност тия колесници са едно и също нещо. И двете те призовават да живееш съгласно правилата на Доброто. Те са предназначени за обикновени, слаби хора, тоест са половинчати. Силният човек няма нужда от оковите на доброто, не му трябва да зажумява с едното око, за да не види нещо страшно.

Тамба рече:

— Има и трета колесница — на малцина е съдено да се качат на нея. Тя се нарича Конгоджо, Диамантената колесница, понеже твърдостта й е като твърдостта на диаманта. Ние, „невидимите“, сме на Диамантената колесница. Да препускаш с нея означава да живееш по правилата на цялото световно устройство, включително и на Злото. А това ще рече да живееш без никакви правила и въпреки правилата. Пътят на Диамантената колесница е Пътят към истината, който преминава през разбирането на законите на Злото. Това е тайно учение за посветените, които са готови на всякакви жертви, за да открият себе си.

Тамба рече:

— Пътят на Диамантената колесница ни учи, че Големият свят, тоест, светът на Своята душа, е неизмеримо по-важен от Малкия свят, тоест от света на човешките отношения. Попитай привърженика на която и да е религия кого нарича праведник и ще чуеш, че праведникът е тоя, който се жертва заради другите хора. А в действителност да се жертваш заради другите е най-тежко престъпление в очите на Буда. Човек се ражда, живее и умира насаме с Бога. Всичко останало са само видения, създадени от Висшата сила, за да подложат човека на изпитание. Великият вероучител Шинран бе рекъл: „Като вникна дълбоко във волята на буда Амида, ще се окаже, че светът е създаден единствено заради мен.“