Тамба рече:
— Обикновените хора се щурат между илюзорния свят на човешките отношения и истинския свят на своята душа и постоянно предават втория в името на първия. Докато ние, „невидимите“, умеем да различаваме диаманта от въглена. Всичко, превъзнесено от обичайния морал, за нас са празни приказки. Убийството не е грях, измамата не е грях, жестокостта не е грях — ако това е необходимо, за да препускаш с Диамантената колесница по отредения ти Път. Престъпленията, които водят ездачите на Голямата и Малката колесница право в ада, за ездачите на Диамантената колесница не са нищо повече от начин да постигнат природата на Буда.
На това място титулярният съветник не издържа:
— Щом като за вас, диамантените ездачи, човешките отношения са нищо и измамата не е грях, защо държиш на думата си, дадена на някого, който вече не е между живите? Голяма работа, обещал бил на дъщеря си! Нали смятате вероломството за добродетел? Убий ме и да свършваме с тая работа. Защо си губиш времето да ми четеш п-проповеди?
Тамба рече:
— Едновременно си и прав, и неправ. Прав си, доколкото нарушаването на обещанието, дадено на загиналата ми дъщеря, би било правилна постъпка, която би ме издигнала до по-висока степен на свобода. А не си прав, понеже Мидори не ми беше просто дъщеря. Тя беше Посветена, беше моя спътница в Диамантената колесница. Тая колесница е тясна и пътуващите в нея трябва да спазват правилата — но само помежду си. Иначе ще се бутаме с лакти и Колесницата ще се преобърне. Ето единственият закон, към който се придържаме. Той е много по-силен от Десетте заповеди, дадени от Буда на обикновените, слабите хора. Нашите правила гласят: ако съседът ти в Колесницата те е помолил да умреш, стори го; дори ако те помоли да скочиш от Колесницата — стори го, инак няма да стигнеш целта. Няма да идеш там, накъдето си тръгнал. Какво е в сравнение с това една дребна прищявка на Мидори?
— Значи съм дребна прищявка — промърмори Ераст Петрович.
Тамба рече:
— Не е важно в какво вярваш и на какво дело посвещаваш живота си — за Буда това е безразлично. Важно е да бъдеш верен на делото си — ето къде е същината, понеже тогава си верен на себе си и своята душа, а следователно си верен на Буда. Ние сме шиноби, служим срещу пари на поръчителите и ако се наложи, с лекота отдаваме живота си — но не заради парите и още по-малко заради поръчителя, когото обикновено презираме. Ние сме верни на Верността и служим на Службата. Всички наоколо са хладки или горещи, само ние сме винаги студени, но нашият леден студ пари по-силно от пламъка.
Тамба рече:
— Ще ти разкажа истинското предание за словата на Буда, известно на малцина посветени. Един ден Всевишният застанал пред бодхисатвите и им рекъл: „Ако убивате живите, ако станете изкусни лъжци, ако крадете, ядете изпражнения и ги прокарвате с пикня, тогава ще станете Буди. Ако прелюбодействате с майка, със сестра, с дъщеря и извършите още хиляда други злодеяния, ще заслужите висше място в Царството на Буда.“ Добродетелните бодхисатви се ужасили от тия думи, затреперили и изпопадали на земята.
— Много правилно от тяхна страна! — отбеляза Фандорин.
— Не. Те не са разбрали какво им казва Всевишният.
— И какво им е к-казал?
— Това, че Доброто и Злото не съществуват в действителност. Първата заповед и във вашата, и в нашата религия гласи: не убивай живота. Кажи ми: добре ли е, или е зле да убиеш?
— Зле е.
— А да убиеш тигрицата, нападнала дете — добре ли е, или зле?
— Добре е.
— За кого е добре: за детето или за тигрицата и нейните тигърчета? Тъкмо това е казал Буда на светите същества. Нима изредените от Него постъпки, които се сторили тъй отвратителни на бодхисатвите, не може при определено стечение на обстоятелствата да се окажат прояви на висше благородство или самопожертвование? Помисли, преди да отговориш.
Титулярният съветник помисли.
— Сигурно може…
Тамба рече:
— Щом е така — какво струват заповедите за ограничаване на Злото? Някой трябва да владее до съвършенство изкуството на Злото, та от страшен враг да го превърне в послушен роб.