Тази проба взехме от най-дълбокото място — от голямата кръгла впадина на дъното на океана, намираща се на 40°22’ южна ширина и 39°30 източна дължина, от дълбочина 5600 метра.
Това беше моето второ голямо откритие в океанските дълбини. Дотогава смятах за най-забележително откритие намирането на необикновено разяждащите червени кристали на дълбочина 5185 метра, северозападно от нос Бур…
Мечтаех да направя още два бързи рейса с товар за пари — проклети пари! — и след това да мога да изследвам дълбочината на океана над четиридесетградусовата ширина на юг от Кап, дето капитан Етебридж беше открил грамадни впадини на голямо разстояние. Мисля, че в тези тайнствени бездни ще намеря древни вещества, запазени в дълбината, дето няма нито течение, нито вълни, и които никога не са се появявали на повърхността…
Как би се зарадвал на моите открития великият Лаперус, който ми разказваше за своите предположения и всъщност обърна моите мисли към дълбините на южните ширини! Но смъртта рано отнесе този гениален човек, а аз считам, че е преждевременно да съобщя на света за своите открития и няма да го направя, докато не изследвам бездните на Етебридж…“
На последната запазена страница бе подчертана датата „20 август 1791 година“, а по-нататък идваха думите: „… на сто мили източно от източния бряг на Кафърската земя срещнахме един холандски бриг37, чийто капитан ни съобщи, че пътувал от Ост-Индия за Капщад, но бил принуден да се отклони на запад, за да избегне урагана. Преди три дни той попаднал на едно място в морето, покрито с високи стоящи вълни, като че водата била затворена в грамаден невидим пръстен. Тези вълни така започнали да блъскат неговия кораб, че капитанът се изплашил за целостта на шевовете и опъването на въженото стъкмяване и наистина малко след това бригът започнал да пропуска вода. За щастие това място било само няколко мили в ширина и бригът, пътувайки със силен, пълен вятър, доста бързо минал тази площ от стоящи вълни. Интересно ми беше да узная, че много рядкото и почти никому неизвестно явление е било наблюдавано от този чужд на всякакви измислици прост моряк. И аз видях това явление и се досетих, че появата на такива вълни всякога на кръгла площ означава…“
На това място страницата свършваше, а с нея и всички бележки, които можахме да разчетем…
Наскоро, след като се върнах от този си рейс с „Коминтерн“ във Владивосток, получих назначение на „Енисей“ — нов параход, купен от Япония. Този товарен кораб от девет хиляди тона се преместваше в Ленинград и аз бях назначен на него за старши помощник — така да се каже, като награда за активното ми участие в спасяването на „Коминтерн“. Никак не ми се искаше да се разделям с „Коминтерн“, с неговия капитан и командата, с която бях свикнал през двете години на съвместно плаване, но интересът към новия голям рейс все пак надделя над всички други съображения. На прощалния гуляй с болка на сърцето се разцелувах със стария капитан и с всички останали другари от парахода.
По пътя „Енисей“ возеше дървен материал за Шанхай. Оттам трябваше да отиде в Сингапур за калай. След това му предстоеше отбиване на Гвинейския бряг, в Поан-Ноар, за евтина африканска мед, която току-що беше почнала да се явява на пазара. Тъй че предстоеше ни да минем не през Суец, а през Кап, около Африка, тоест да посетим тъкмо местата на гибелта на „Света Ана“. Казано накратко, този рейс ме интересуваше извънредно много. Пренесох необемистия си багаж, в това число и калаената кутия със скъпоценния ръкопис на капитан Джесълтън, в отличната каюта на старшия помощник на „Енисей“ и до уши потънах в безкрайните и сложни дреболии по приемането на кораба. Няма какво да ви разказвам за самото плаване, което мина както на много други кораби, които денонощно пътуват по моретата на целия свят. Бях принуден да загубя доста време заедно с капитана в прочертаване на курсовете по непознати места и с товарни операции. Бурните води на четиридесетградусовите ширини се смилиха над нас и не ни причиниха големи щормови блъсканици, но все пак в момента на пристигането в Кептаун бях твърде много уморен. Много приятно ми беше, че поради необходимостта да вляза във връзка с нашите представители в Кептаун трябваше да се забавим, и можах да прекарам почти цели три дни на брега, скитайки из този очарователен град и неговите околности.
37
Бриг — двумачтов ветроходен кораб с напречни ветрила и с наклонник на главната мачта. Б.пр.