Някъде далече долу, под повърхността на морето, разбитата подводна лодка, без да може да изплава, се проваляла все по-дълбоко в бездната и безпощадното налягане на водата изтиквало от нея въздуха и маслото. Ткачов дал ход на кораба и се приближил до Малютин, който си снемал слушалките:
— Да запишем още една, лейтенанте, но за да се убедим окончателно, да почакаме малко, да послушаме… Да, ами какво стана с чудовището? — спомнил си той. — По-бързо към него!
На мястото, дето изплувало непознатото животно, моряците очаквало разочарование: не се виждала вече никаква следа от червеното чудовище. Студените вълни били пустинни, додето стигал погледът.
Ткачов досадно отрил просълзените си от напрежението очи: „Нима ми се е сторило? Съвсем не…“
— Другари, кой друг видя това… как го казват… изплавалия звяр, де? — се обърнал той към командата на кораба.
Обадили се изведнъж неколцина червенофлотци и старшината Гавриленко, който са кълнял, че това не е нищо друго, а морски змей, зашеметен от нашата бомба.
— Не, не змей — прекъснал го сигналистът Епифанов, — аз видях: туловището му беше голямо, широко и с ципести лапи — какъв ти змей?
— Е, все пак не е риба, нито морски звяр, а подводно животно — настоявал на своето Гавриленко.
Гавриленко изпреварил собствената догадка на Ткачов, че животното е било зашеметено или убито от бомбата и изплувало на повърхността. „Ех, яд ме е, че потъна! Да можем да уловим такова чудо — помислил Ткачов. — А сега кой ще ти повярва?…“
Сякаш отгатнал неизречения въпрос на командира, лейтенант Малютин се обадил:
— Това животно от дълбините е дълбоководно животно и го е ударила последната ни бомба, оная, с повредения взривател. Тя е достигнала до дълбочина около петстотин метра и звярът е изплувал около това място — Може да е потънал, а може и да се е съвзел… Но аз все пак сполучих… — И Малютин извадил от джоба си „лайката“38. — За качеството не се обзалагам, но пет пъти щракнах: извънредно интересен звяр. Добре, че далекообективът беше завинтен.
Ткачов се възхитил от съобразителността на лейтенанта, без да подозира, че поради тия снимки ще трябва да изнася доклад в Москва.
Снимките на лейтенант Малютин били проявени с всичката възможна грижливост, но при все това не излезли достатъчно ясни: облачният ден, малката поза и червеният цвят на животното били неблагоприятни съвпадения. Ткачов бил извикан при командуващия, изложил всички обстоятелства на произшествието, показал снимките и получил нареждане да отпътува за Москва, на морската сесия на Академията на науките.
— Това не е важно — възразил командуващият на уверенията на Ткачов, че никой няма да повярва. — Ние трябва да изучаваме морето, ние сме длъжни да уведомим учените за такова необикновено произшествие. А ако учените не повярват на това, което цяла група моряци е видяла, няма какво тогава да се опираме на техния авторитет…
С тия шеговити думи на адмирала под одобрителния шум на залата офицерът завърши своя кратък доклад и пристъпи към демонстрирането на снимките. Светлината загасна и на високия екран се появи неясно изображение.
Бавно минаха една след друга петте снимки, но Ганешин не можа да си представи звяра: впечатлението беше бегло, неопределено. Блесна светлината. Десетки хора, които се мъчеха да определят животното в колебливите очертания на снимките, споделяха шепнешком впечатленията си. Изчезна живото, общото за всички хора очарование от неизвестното, но остана нещо. Това нещо, както го определи Ганешин, беше съзнанието за реалността на станалото — уловената, но изплъзналата се тайна на морето. Ганешин с удоволствие забеляза как младежки заблестяха очите на седналите на неговия ред почтени учени и сурови командири. Сякаш в залата прелетя мечтата, която вдъхновяваше и съединяваше най-различни хора.
В президиума на събранието се раздвижиха. На катедрата застана старик с огромен ръст и широка побеляла брада. Залата затихна; мнозина познаха знаменития океанограф, който бе прославил руската наука за морето.
Ученият наведе глава, показа два дълбоки заема над масивния си лоб, обкръжен от среброто на гъсти коси, и огледа под вежди залата. Сетне сложи грамадния си юмрук на края на катедрата и мощният му бас се разнесе и достигна до най-отдалечените кътчета на залата.