— Та как може да става сравнение! — възкликна мичманът. — Първо, диапазонът на дълбочините — нашият взема всяка дълбочина без никакви ъглови измествания; огромна чувствителност; много точно автоматично отбелязване на поправките, а главно, главно… сухото записване на ехозаписвача и тук на лентата курсовите бележки…
— Много добре! Виждам, че вече напълно сте се запознали с нашия уред.
— Другарят Соколов се въодушевява от дълбоководните измервания — се намеси Шчитов. — Но зъбецът трябва да се види, защото лентата ще измине.
Ганешин извади лулата от устата си и се приближи до големия диск, в центъра на който светеше едно оранжево око и трептеше тънка стрелка, обкръжена с троен пръстен от деления и цифри. Това беше указателят за дълбочините на еходъномера, а под него — в черна правоъгълна рамка зад блестящо стъкло, бавно, почти незабелязано пълзеше синкавата лента на ехозаписвача — уредът, който очертаваше непрекъснатия профил на дъното там, където минаваше корабът.
Звуковите трептения с голяма честота, излъчвани от дъното на кораба, летяха надолу в недостъпните дълбини на океана и като се връщаха през сложната система от усилватели, заставяха стрелката да трепти и очертава профилната линия. Мичманът побърза да посочи съответното място върху лентата. Тук, между дебелата черта на корабното дъно и наклонните дебели знаци за изминатото разстояние и измененията на курса, вървеше плавната линия на полегатото дъно, която изведнъж се прекъсваше от рязка чупка, заострен подводен връх се издигаше почти на два километра от четирикилометровата плоскодънна впадина на океана.
Ганешин се усмихваше доволен:
— Четиринадесет „зъбци“ намерихме вече през време на рейса! Ненапразно тръгнах аз с вас…
— Леонид Степанович, признай ми чистосърдечно — започна корабният командир, — тия подводни зъбци за новия уред ли ти са нужни?
— Позна, позна, Феодор Григориевич! — обърна се към Шчитов Ганешин. — Но да поседнем, защото аз съм извървял по мостика около двайсет и пет километра. Моят нов уред мина вече през всички изпитания и ние с тебе ще го изпробваме в работа още щом се завърнем. Мога сега да ви кажа — нека чуе и мичманът, — принципа на устройството на уреда ние не пазим в тайна. Моят уред е приспособен да може да вижда водата на най-големи дълбочини, по принципа на телевизора39. Главната трудност на задачата се заключаваше в осветяването на достатъчно големи пространства, та поради огромното поглъщане на светлинните лъчи в богата с кислород дълбочинна вода телевизорът да не наподобява окото на много късоглед човек. Аз постигнах добри резултати поради това, че направих „нощно око“ — уред, който е толкова чувствителен към светлинните лъчи, че му трябват нищожни количества светлина, за да се получи изображение. По-нататък аз използувах двоен прожектор с два съвпадащи се снопа лъчи: единият — богат с червени и инфрачервени лъчи, другият — със сини и ултравиолетови лъчи. Знаете, че водата поглъща най-бързо червените дълговълнови лъчи; късовълновите лъчи отиват значително по-дълбоко (ултравиолетовите достигат до хиляда метра от повърхността на океана). Мътната вода обаче разсейва светлината и късовълновите лъчи в тоя случай лесно се поглъщат, докато дълговълновите по-добре пронизват пласт от такава вода. Съответните комбинации от най-къси и най-дълговълнови лъчи в снопа светлина на моя прожектор са пригодни да отговарят на разните условия, които могат да се срещнат в дълбочините. Такъв уред, спуснат в дълбочината, предава по кабела нагоре с електрически вълни изображението, което се превръща във видимо на специален екран. Ъгълът на осветяването и ъгълът на зрението на моя уред са много широки; двойните обективи, които се издърпват както в далекомера, дават дълбоко стереоскопическо изображение. Уредът вижда по-широко и по-ясно от човешките очи… Ти ми се виждаш разочарован, Феодор Григориевич — усмихна се Ганешин. — Ти мислеше, че моето изобретение е някакво друго.
— Не, не! — виновно започна да се оправдава Шчитов. — Само че не разбирам напълно какво може да се направи с него в големите дълбочини. За разни спасителни работи такова „око“ е много ценно, разбира се, но в тия случаи дълбочините не са големи и такъв сложен уред не е потребен… Спуснеш го, разгледаш някоя скала или грамадна риба и — толкоз.
— Като начало и това е много, Феодор Григориевич.
— То е така, а по-нататък?
— По-нататък — ръце.
— Какво? — не разбра капитанът.
— Първом — очи, а сетне и ръце, казвам — повтори Ганешин.
— Но ръце още няма ли?
— Не, има, но са още на чертежите…
39
Телевизор — далекогледач — радиоприемно устройство, което служи за приемане на изображения, предавани по радиото. Б.пр.