Той бавно се извъртя на гръб и заплува с една ръка. Не спря, докато не се отдалечи достатъчно много от сиянието на горящата лодка. Шансовете му не бяха добри. Брегът беше на най-малко три километра разстояние, а може би по-скоро пет. Сейбин нямаше сили поради загубата на кръв, а и почти не движеше лявата си ръка и крак. Не стига това, ами и морските хищници щяха да надушат кръвта от раните му, преди още да доближи земята. Той се изсмя глухо и цинично и се задави, когато една вълна го удари в лицето. Беше хванат между човешките акули и акулите на морето. Проклятие! Все едно беше чия плячка щеше да стане, но щеше да се наложи и двата вида да се потрудят здравата за това. Сейбин нямаше намерение лесно да им се даде. Пое дълбоко въздух, плъзна се по повърхността и с мъка събу панталоните си. Вследствие на въртеливите му движения потъна и се наложи отново да положи усилие, за да изплува на повърхността. Панталоните си държеше със зъби и обмисляше най-добрата тактика. Джинсовият плат беше тънък и износен, едва ли не протрит. Сигурно щеше да успее да го разкъса. Проблемът беше да се задържи на повърхността, докато го прави. Трябваше да използва лявата си ръка и крак, в противен случай никога нямаше да успее.
Нямаше избор. Въпреки болката, трябваше да направи необходимото.
Мислеше, че щом започне да се движи във водата, ще изгуби съзнание, ала това не се случи, въпреки че болката не намаля. Мрачно дъвчеше ръба на панталоните си като се опитваше да прокъса тъканта. Наложи си да не мисли за болката, докато зъбите му късаха шевовете. Бързо раздра дрехата до кръста, където усилията му бяха възпрепятствани от подплатената част и двойния шев. Продължи да къса, докато не се получиха четири ленти, хванати за колана. Тогава започна да дъвче самия колан. Първата лента я хвана в юмрук, за да разкъса втората.
Обърна се на гръб и се понесе по повърхността, стенейки от болка, докато раненият му крак се отпускаше. Бързо завърза двете ленти на възел, за да може да стегне крака си. После се опита да закрепи импровизирания турникет около бедрото си, като се стараеше да закрие с плата входа и изхода на раната. Стегна го, доколкото можа, без да спира кръвообращението. Но се налагаше да натисне раните, за да спре кръвотечението.
С рамото му щеше да е по-трудно. Успя да откъсне другите две ленти от колана и ги завърза заедно. Ала как щеше да постави тази импровизирана превръзка? Дори не знаеше дали раната има изход на плешката му, или куршумът бе заседнал в рамото. Бавно, със странно движение на дясната си ръка той напипа гърба си, но с подпухналите си от водата пръсти усети само гладка кожа, което означаваше, че куршумът бе все още в тялото. Раната се намираше високо на рамото му и беше почти невъзможно да я превърже с материала, с който разполагаше. Дори и завързани една за друга, двете ленти не бяха достатъчно дълги. Той отново започна да дъвче плата, за да откъсне още две ленти, които да завърже за първите две. Успя да прехвърли дългата лента на гърба и под мишницата си, и да я стегне в здрав възел на върха на рамото си. После сгъна остатъците от панталоните си като подложка, която промуши под възела върху раната. Превръзката не беше издържана, ала главата му вече се люшкаше и смъртоносна летаргия пълзеше по крайниците му. Сейбин мрачно прогони тези усещания и се втренчи в звездите е цел да се ориентира. Нямаше да се откаже, можеше да се носи по повърхността, като от време на време щеше да се опита да плува. Възможно беше да му отнеме време, но така със сигурност щеше да се добере до брега, освен ако някоя акула не го надушеше. Обърна се на гръб, за да си почине за няколко минути, преди да се заеме с бавното, агонизиращо плуване към брега.
Нощта беше гореща дори за средата на юли в централна Флорида. Рейчъл Джоунс беше нагодила навиците си спрямо времето. Тя изпълняваше задълженията си или рано сутрин, или ги отлагаше за късния следобед. Беше станала още при изгрев слънце, за да изскубе плевелите от малката си зеленчукова градинка, да нахрани гъските и да измие колата си. Щом температурата взе да гони четиридесет градуса, тя се прибра в къщата, зареди пералнята, след което прекара няколко часа в подготовка на вечерния курс по журналистика, който се беше съгласила да води в Гейнсвил през есенния семестър. Рейчъл се чувстваше добре въпреки горещината, тъй като на тавана монотонно жужеше вентилатор, беше вдигнала тъмните си коси на кок и беше облечена само с потниче и чифт стари шорти. До лакътя й неизменно стоеше чаша чай с лед и, докато четеше, отпиваше от него от време на време.