Хейс и Нол отидоха в трапезарията. В бюфета имаше поднос, купичка за сос и няколко чинии — всички от сребро. Порцелановите съдове бяха от Лимож2 — на цветенца.
Нол отвори долните вратички. Вътре имаше още сребро — две кутии, три по-големи подноса, три чинии и сервиз за чай. Не беше необходимо да гледат знака за качеството.
— Пълен кич — извика Кейтлин от хола.
Тя съзерцаваше редицата големи чаши, наредени на полицата над камината.
— Това е английски кралски порцелан от Доултън — рече Нол през рамо. — Ще ги вземем.
— Мислиш ли, че някой ще ги иска?
— Моят прекупвач ще вземе всичко — по дванадесет долара парчето. Ще ги увием във вестници. Коледните чинии от хола — също.
— Кои?
— Порцелан от Делфт3. Колекционерите ги събират. Между седем и петнадесет долара за по-новите и вероятно петнадесет-двадесет за по-старите.
— Господи! Америка на свободата и баналността! — възкликна Кейтлин.
— Не е необходимо да ми харесват, за да ги открадна — рече Нол.
Всъщност не знаеше какво има Кейтлин против чиниите. Той мислеше, че ще бъде хубаво, ако един ден има в дома си дълги редици от чинии с шейни и дръвчета, нарисувани върху синия порцелан. Само че тогава ще трябва да си ги купи, защото Мери никога не би позволила на стената да висят откраднати предмети.
Нол извади няколко големи платнени чувала и каза на Хейс да сложи вътре сребърните съдове и порцелановия сервиз. Сетне отиде да вземе няколко празни картонени кутии и вестници от килера. Когато се върна, Кейтлин дюдюкаше пред фигурките на бюфета. Каза й, че ще вземат и тях.
— Шегуваш се.
— Това са доста пари.
— Смили се над мен!
— Увий ги добре — заповяда й той.
Пак се върна в хола. Разположението беше старомодно — отделна баня и тоалетна. Третата стая на първия етаж беше спалня за гости, четвъртата — голяма спалня. Хората, оцелели след Голямата депресия, изглежда искаха всички удобства да са им под ръка. Нол влезе в голямата спалня, включи фенерчето и огледа наоколо.
Мебелите бяха от 40-те години. Повечето бижута от витринката на тоалетката ги нямаше. Останалите не си заслужаваха. Нол прерови чекмеджето на шкафчето и надзърна под него — добро място да залепиш пликове, пълни с пари. Нищо. Той клекна до леглото и погледна отдолу. Надигна дюшека. Възрастните жени са непредсказуеми. Пак нищо. Нол обиколи стаята, като провери всички розетки на щепселите. Човек може да си купи фалшиви розетки, зад които да скрие кутийка с ценности в стената. Но тези тук бяха истински.
На една от стените имаше вградена библиотека. Нол разгледа заглавията. Броеве на „Нешънъл Джиографик“, любовни романи с меки корици на „Арлекин“, „Рийдърс Дайджест“. Тъкмо се накани да се обърне, когато съзря „Практичен наръчник по фермерство“ на най-горната лавица.
Аха.
Измъкна книгата. Беше твърде лека за обема си.
Нол се приближи до вратата и погледна към хола. Хейс навиваше на руло килима. Кейтлин слагаше чиниите в кутия и мърмореше нещо за сантименталните боклуци.
— Тихо — изсъска Нол, после се върна в стаята и разтвори наръчника.
Страниците бяха изрязани отвътре, така че да образуват кухина, в която имаше портмоне с пачка зелени банкноти.
Нол захапа фенерчето. Сърцето му затуптя силно и бързо. Купчината пари беше дебела около два сантиметра и половина и когато ги прерови, видя, че всички са стотачки. Дръпна ципа на портмонето и го пъхна в ризата си.
Съвсем не се изненада, че намери такова съкровище. Нищо, което хората правеха с парите си, вече не беше в състояние да го изненада.
Върна се в коридора, като се опитваше да се държи естествено.
Хейс беше прибрал сребърните съдове и порцелана в кутия и бе навил килима.
— Ралф — каза той. — Килимът ни харесва. Може да е оригинален персийски. Ще го вземем, а останалото оставяме на теб, ако си съгласен. Квит ли сме?
— Предполагам — отговори Нол.
Не искаше да говори за тези неща. Искаше само бързо да излезе оттук, да се измъкне с онова, което беше прибрал. Но си каза, че не бива да бърза. Крадците никога не бягат.
— Ако наистина се окаже персийски, правите доста изгодна сделка. Колко — около две хиляди на дребно?
— Кой плаща сега на дребно? — рече Хейс.
Кейтлин се приближи с една кутия в ръка и извика:
2
Град във Франция, известен още от Средновековието с красивите си емайлирани, а по-късно и порцеланови изделия. — Бел.пр.