11.
Пътуваха за Лодай и неокосменият Хармън разказваше на Джералд за кариерата си като звезда в порно филми. Не игрални, а само десетминутни сценки. Двеста долара за нещо, което и без това можеш да направиш безплатно.
— Ако искаш да участваш, мога да те уредя — предложи той на Джералд. — Ти имаш хубаво тяло.
Джералд се зачуди дали това не е покана да се хвърлят в леглото. Сигурно ставаше дума за филми само с мъже.
— С момчета или с момичета? — попита той.
Пътуваха с колата на Хармън. Изведнъж Джералд установи, че двамата са съвсем близо, притиснати един до друг.
— Понякога има и момичета — отговори Хармън. — Но през повечето време си соло. Самозадоволяваш се. Педалите си падат по това — да гледат как един добре сложен мъж лъска бастуна. Хич не ми пука. Нали си плащам наема.
— Аз нямам проблеми с наема — каза Джералд.
Този път Рурк им беше възложил задача да вземат нещо. Джералд и Хармън трябваше да се срещнат с някакъв си Бугър на паркинга пред щанда за зеленчуци на шосе номер-12, на около пет километра от Лодай. Това беше далеч от Крайбрежието, навътре в долината.
Мистър Рурк им каза да вземат от Бугър хартиено пликче, съдържащо деветдесет и пет хиляди долара.
Изпълняваха най-малко по една такава поръчка месечно, откакто Джералд започна да работи за Рурк. Хармън каза, че Бугър бил моторист. Дърдореше най-различни щуротии, които Джералд не си правеше труда да слуша, но за това му повярва. Оказа се, че Бугър наистина е моторист, само че облечен като нормален човек. Но Джералд умееше да разпознава боклуците. Човек можеше да го свали от мотоциклета му, да му махне кожените дрехи, дори да го изкъпе и подстриже, но нямаше отърване от онези криви крака, счупения нос и белега на челюстта, а преди всичко — от онези очи като на Марли Мансън4 — ледени като мрамор.
Според Джералд Бугър беше или мотоциклетист, или ездач в родео със сериозен опит с LSD5 — каквото си избереш.
Караваната на Бугър се намираше на прашния паркинг зад щанда със зеленчуци. Той седеше вътре. Седалката му беше дръпната назад, а ботушите — вдигнати на таблото. Прозорците бяха затворени. На покрива жужеше климатична инсталация.
Хармън спря до него. На караваната имаше рисунка, изобразяваща залезслънце над високо скалисто плато и индианец с наведена глава и увиснало копие, яхнал уморено пони.
Джералд излезе от колата и почука на стъклото на караваната. Бугър се обърна, отвори прозореца и му подаде три хартиени пликчета.
— Ето ти царевицата, доматите и марулите — рече той.
Джералд отвори кесиите една по една. Царевица. Домати. Парите.
— Искаш ли да ги преброя в колата? — попита Джералд. — Или предпочиташ да гледаш, докато го правя?
— Искам да се прибера вкъщи, по дяволите.
Бугър беше облечен с китайско кимоно и червен найлонов дъждобран. Държеше кутия бира в ръка. Отдалече можеше да мине за заводски работник или пътен строител.
— Веднага щом преброя парите — отговори Джералд.
Хармън вече беше излязъл от колата и Джералд му подаде двете книжни кесии.
— О, я стига. Не ти вярвам.
— В колата или искаш да гледаш?
— Отивам си.
— Представи си, че си тръгнеш, а парите се окажат по-малко. Никак няма да е добре за теб.
— Не спори с него — обърна се Хармън към Бугър. — Вече би трябвало да го познаваш добре. Само те дразни.
— Може да ги преброя и тук — каза Джералд и Бугър отключи вратата на караваната.
— Има сок от череши — каза Хармън. — Искаш ли?
— Звучи добре — отговори Джералд и се качи в караваната.
На пода имаше дълга синя черга, малък вграден хладилник, видео и телевизор. На прозорците — щори. Джералд ги дръпна.
Леглото избълбука под тежестта му. Дюшек с вода. Джералд пусна хартиената торбичка в краката си и започна да вади парите. Свърши с броенето на първата пачка и я сложи до себе си на леглото.
— Добре — каза накрая Джералд. — Всичко е тук.
— Винаги е така. Няма ли да го разбереш?
— Всеки греши — отговори Джералд.
Излезе от караваната. Хармън му подаде пластмасова чаша със сок от череши. Джералд го изпи.
4
Един от прословутите убийци на бременната актриса Шарън Тейт и четирима нейни гости в имението й в Бевърли Хилс през 1969 г. — Бел.пр.