Хармън стоеше до исузуто.
— Е? — попита той.
— Оправих нещата — отговори Джералд. — Но друг път не пипай пакетите. Тази идея е кофти. Помни ми думите.
Рурк ги наблюдаваше, докато излизаха от алеята за коли пред къщата му. Сетне влезе вътре и натисна бутона, за да отвори портата да минат. След това взе една голяма купа от кухнята. Седна до масичката за кафе, изтръска скъпоценните камъни в купата и я занесе в мазето. Включи осветлението. Приближи се до пералнята и я отмести. Коленичи до сейфа и завъртя ключалката.
След последната цифра се чу изщракване. Рурк надигна вратата и я отвори. Беше тежка, но не толкова много. Той се тревожеше най-вече от пожар, земетресения или случайни крадци.
Бръкна в сейфа и извади черна кадифена кесия, завързана с черна панделка. Развърза я и я отвори. От нея се разпиляха стотици диаманти.
Рурк добави новите скъпоценни камъни към другите. Сложи и пеперудата. Може би някой оцелял след хаоса ще я оцени. После седна и започна да съзерцава гледката. Хората биха казали, че дъхът ти секва от такова нещо. Но колко от тях действително бяха изпитвали това върховно удоволствие?
Рурк непрекъснато мислеше за сейфа си, за скъпоценните камъни, за тръпката, която ще усети, когато разгърне черното кадифе. Понякога лежеше буден нощем и мислеше за съкровището си. То беше тук, в къщата му, под спалнята му и пулсираше от енергия и власт.
Да става, каквото ще, помисли си той. Беше се подготвил.
17.
Два пъти годишно ЕвХаТек свикваше областните си мениджъри по продажбите. Два дни на съвещания, конференции и оживени разговори. Обикновено последната вечер наемаха банкетната зала в някой ресторант. Този път — за да спести пари — Хейс каза, че ще се съберат у тях и ще повикат обслужващ персонал.
Къщата щеше да вдъхнови служителите му и да им напомни какво могат да постигнат.
Деветнадесет областни мениджъри, съпругите им, други гости, Хейс, Кейтлин и Рурк се събраха навън, на терасата. Вечерта беше приятна, топла и ясна.
Преди вечерята поднесоха коктейли. Рурк се приближи до Кейтлин, която бъбреше с мениджъра на южния клон на компанията. Тя беше съвършена — идеалната съпруга за един бизнесмен. Можеше да играе играта, когато поискаше.
След малко останаха двамата — Рурк и Кейтлин. Колкото и просторна гледка да се откриваше от терасата, хълмът долу не можеше да се види. Имаш чувството, че се рееш мълчаливо и свободно над залива.
Рурк бе посещавал няколко пъти къщата, докато се срещаше с Кейтлин. Сега беше тук за пръв път, откакто скъсаха.
— Най-красивата гледка на сто и петдесет километра наоколо — отбеляза Рурк.
— И Хейс мисли така. Не съм чула някой да спори с него.
— Само ти.
— Можеш да се обзаложиш.
— Удари кьоравото.
— Истинска златна мина.
— Всяка мина се изчерпва.
— О, я изчезвай! — отговори Кейтлин.
— Хората не мислят, че ще стане, но се лъжат. Още по-лошо е, когато не го очакваш. Започваш да се чудиш, да се питаш какво е трябвало да направиш по различен начин. Къде си сбъркал. А после? Бих казал, че в момента точно тези въпроси стоят пред нас.
— Не се предавай! — извика Рурк.
След вечерята той настоя да говори пред гостите. Те вече се бяха понапили с червено вино и водка и се бяха отпуснали на столовете си, когато Рурк — с хавайската си риза, намачкани сиво-кафяви войнишки панталони и прошарена коса, вързана на опашка — се изправи пред тях.
— Не заобикаляйте препятствията — атакувайте ги. Влезте в схватка с тях. Те са пътят към истинската сила. Няма величие без предизвикателства. Истинският боец знае това!
Пълни тъпотии, помисли си Хейс. Видя, че и останалите мислят така. Те си размениха предпазливи, тревожни погледи. Бяха дошли за почивните дни от Омаха и Моубийл, притеснени от намаляващите комисионни, чудеха се как да продадат повече шампоани, а той им говореше за… пътя към истинската сила.
— Японците — продължи Рурк. — Те ще видят сметката на цялата ни нация. Ще ни съсипят. Ще се запитате как го постигат?
Започва се, помисли си Хейс.
— Лъжат — обади се някой.
— Защото манталитетът им е такъв — отговори Рурк, като режеше въздуха с всяка сричка. — Той се основава на законите на Бушидо8, на неподражаемия пример на самураите.
8
Закони на поведение на самураите във феодална Янония, които наблягат на лоялността, смелостта и скромния начин на живот и препоръчват самоубийството (харакири) пред позора. — Бел.пр.