— Загубени сте.
— Мисля, че все щяхме да се оправим някак — рече Хейс.
Нол се зачуди дали да не му хвърли един пердах, след като всичко свършеше. Да го повали на мократа трева и да се нахвърли отгоре му. Щяха да са му нужни само една-две минути. Нол не си спомняше откога не се беше бил с някого. Той обичаше хората — дори в затвора „Вакавил“ се спогаждаше с почти всички. Но сега изгаряше от желание да натрие носа на този гадняр в калта.
— Хей, друже — каза Нол, — на хора като теб така и няма никога да им излезе късметът, ако не са такива като мен. Да не мислиш, че щеше да построиш къща от счетоводни книги? Ако не сме ние, ще живееш на дърво и ще се храниш с корени. Е, със стил, разбира се.
— Ралф — обади се най-после Кейтлин, — докато си цапаш ръцете, не се ли страхуваш, че ще изпуснеш нещо важно?
— Няма какво толкова да изпусна.
— Сигурен ли си? — попита тя по такъв начин, че Нол се ядоса.
Зачуди се за какво ли му намеква.
В този миг взривът се възпламени отатък дърветата.
Небето над тях лумна — тих блясък от бяла светлина, от който мъглата заискри. Сигурно беше от топлинната вълна на термичния взрив. Пламна и угасна, а трансформаторът избълва още едно огнено кълбо и издаде приглушен тъп звук.
Заревото бързо изчезна, като остави само един кремав облак над дърветата. Нол го гледаше как постепенно се разсейва.
Той хвана сака, но не го вдигна. Внезапно се почувства ужасно потиснат, че трябва да мине през оградата с Хейс и Кейтлин, че се е въвлякъл във всичко това, че им е позволил да го изкушат. Изуми се от силата на чувствата си.
— Хайде, да вървим — подкани го Кейтлин.
Беше му изключително неприятно, но нямаше връщане назад. Пък и нали му беше за последен път.
Той пъхна сака през отвора в оградата, обърна се на една страна и влезе.
40.
Евън Рурк се снимаше, когато електричеството угасна. Лампите бяха запалени навсякъде из къщата, но изведнъж всичко потъна в мрак. Камерата беше поставена на един триножник и касетата се въртеше във видеото.
Евън се бе отдал на полова дейност. Много го биваше в това отношение, помисли си Кристал Стар. Правеше го цели два часа без дори да се задъха. Сетне изваждаше видеокасетата, слагаше нова и продължаваше. Повечето момичета от агенцията за компаньонки не отиваха при него втори път. Коя ли искаше такъв маратон? Те търсеха някой шампион на кратки разстояния за една бърза обиколка на пистата за по-малко от минута.
Но Кристал нямаше нищо против. Духът й можеше да витае из въздуха — като извънтелесно преживяване. Рееше се над леглото и наблюдаваше някаква непозната блудница, която се мяташе и стенеше, сякаш сношението наистина й доставяше удоволствие. Пък и Рурк не беше като другите. Плащаше й таксито от Сан Франциско и обратно и винаги добавяше по една стодоларова банкнота към сметката от четиристотин, която трябваше да плати на компаньонката за цяла нощ. Беше чистоплътен, не се заяждаше, когато тя извадеше презерватив от чантата си, и не беше капризен или извратен (ако не броеше камерата и видеото, ала на нея не й пукаше).
Имаше само една прищявка. Първия път когато Кристал дойде при него, той поиска да узнае истинското й име. Тя едва не му каза истината — че действително се казва Кристал Стар.11 Но Кристал беше в играта по рождение, разсъждаваше бързо и отговори, че името й е Бренда Джо Спърлинг. Така се казваше най-добрата й приятелка от гимназията. Евън хареса името. Когато най-после започваше да свършва, той се вкопчваше в нея и викаше името й.
Кристал беше съгласна с всичко. Заради петстотинте долара и таксито. Само не разбираше защо му е необходимо да го прави цели два часа, при това да се записва на видео. Но Кристал знаеше, че човек може да откачи, докато се опитва да намери логика в похотливостта.
Когато електрическият ток спря, Рурк тласкаше с равномерни удари като гребец. Кристал въздишаше дълбоко и си мислеше какво ще си купи с парите, които ще й даде. Светлината примига, помръкна и сетне напълно изгасна.
Отначало Рурк като че ли не забеляза това. Значи и неговият дух кръжеше другаде. После наруши ритъма, забави го и спря. Сякаш беше играчка, чиято пружинка постепенно се разви. Явно не беше същото, когато не се снимаше с камерата.
Той зашляпа с боси крака към банята и се изпика.
През това време Кристал отиде до най-близкия прозорец. Видя, че е паднала мъгла.